Джефри Арчър - Търговецът

— До вашия клиент — сър Реймънд.

— А, да — рече адвокатът. — Та сър Реймънд остави завещание, за което вероятно знаете. Не знаете обаче, че приложи към него и писмо. То няма юридическа стойност, понеже е адресирано лично до мен.

Чарли не се и докосна до кафето, слушаше много внимателно.

— Именно защото писмото не е юридически документ и ми е пратено като на приятел, реших да ви запозная с неговото съдържание.

Бейвърсток се наведе и отвори папката върху масата пред него. Извади един-единствен лист хартия, запълнен с дързък, решителен почерк.

— Преди да ви прочета писмото, сър Чарлс, бих искал да наблегна, че сър Реймънд го е писал по време, когато е предполагал, че наследник на състоянието му ще бъде Даниъл, а не друг негов роднина по права линия.

Адвокатът намести очилата върху носа си, прокашля се и зачете:

Скъпи Бейвърсток,

Въпреки всичко, което сторих, за да съм сигурен, че последната ми воля ще бъде изпълнена безусловно, пак е възможно Етел да измисли начин моят правнук Даниъл Тръмпър да не наследи състоянието ми. Ако такива обстоятелства случайно се появят, те моля да приложиш здравия си разум и да уведомиш по-подробно хората, засегнати от решенията, които съм изложил в завещанието си.

Стари ми приятелю, знаеш много добре за кого и за какво ти говоря.

Както винаги,

Бейвърсток остави писмото на масата и каза:

— Опасявам се, че познаваше малките ми слабости не по-зле, отколкото слабостите на дъщеря си.

Чарли се усмихна — съзнаваше, че старият адвокат е изправен пред тежък нравствен избор.

— Преди да се позова на самото завещание, трябва да ви доверя още нещо.

Чарли кимна.

— Както знаете, сър Чарлс, следващият най-близък роднина по права линия е господин Найджъл Трентам. Не бива обаче да подминаваме факта как от самото завещание се вижда, че сър Реймънд не е пожелал дори да го посочи по име като свой наследник. Подозирам, е хранел надежда, че Даниъл също ще има деца, които ще имат върху наследството повече права от Найджъл. При сегашните обстоятелства обаче господин Найджъл Трентам е най-близкият жив потомък по права линия на сър Реймънд, затова има право да претендира за акциите в „Тръмпър“ и за наследството на Хардкасъл — значително състояние, което, както ще потвърдя и аз, ще му осигури достатъчно средства, та той да изкупи на по-висока цена мажоритарния пакет във вашето акционерно дружество. Но не това е причината да пожелая да се срещнем днес сутринта. Не, поканих ви, защото в завещанието има още едно условие, за което вие вероятно не знаете. Отчитайки писмото на сър Реймънд, смятам най-малкото за свой дълг да ви уведомя какво гласи това условие. — Бейвърсток се зае да преглежда книжата в папката и след малко извади няколко листа, запечатани с восък и прихванати с розова лента. — Отне ми доста време да съставя първите единайсет точки от завещанието на сър Реймънд. Тяхното съдържание обаче няма отношение към разглеждания въпрос. В тях са посочени малки суми, които моят клиент завеща на свои племенници и братовчеди — те вече си ги получиха. В точки дванайсета-двайсет и първа пък са изброени благотворителни дружества, клубове и учебни заведения, които също наследиха определени парични суми. Според мен от решаващо значение е точка двайсет и втора. — Бейвърсток се прокашля отново, после пак погледна завещанието и отгърна няколко страници. — „Завещавам основната част от наследството на господин Даниъл Тръмпър от колежа «Тринити» в Кеймбридж, но ако той не надживее дъщеря ми Етел Трентам, сумата следва да се подели поравно между неговите деца. В случай че Даниъл Трентам няма деца, наследството се полага на най-близкия ми жив потомък по права линия.“ А сега най-важният абзац, сър Чарлс. „Ако възникнат такива обстоятелства, нареждам на изпълнителите на завещанието да направят всичко, което сметнат за необходимо, за да открият човек, който има право да претендира за наследството. С оглед на надлежното изпълнение на това условие постановявам окончателното изплащане на наследството да бъде извършено две години след смъртта на дъщеря ми.“

Чарли понечи да попита нещо, но господин Бейвърсток вдигна ръка.

— Стана ми ясно — продължи адвокатът, — че сър Реймънд е включил точка двайсет и втора просто за да ви даде достатъчно време, през което да съберете сили и да се противопоставите на домогванията на господин Найджъл Трентам да превземе отвътре акционерното дружество. Сър Реймънд е оставил и указания, след като от смъртта на дъщеря му мине известно време, да пусна обяви в „Таймс“, „Дейли Телеграф“, „Гардиан“ и в други вестници — където сметна за уместно, за да установя дали няма още лица в правото си да претендират за част от наследството. В случай че такива хора се появят, те трябва да се обърнат именно към нашата адвокатска кантора. Тринайсет по-далечни роднини на сър Реймънд вече получиха сумата от хиляда лири стерлинги всеки, твърде възможно е обаче да има и други братовчеди или далечни родственици, за чието съществуване сър Реймънд не е знаел, но които също имат право на част от оставеното от него. Тази уговорка просто е развързала ръцете на стареца да добави и условието за двете години. Доколкото разбирам, сър Реймънд е бил готов да завещае още хиляда лири стерлинги на някой роднина, когото е пропуснал, само и само да ви предостави повечко време и вие да не се чувствате притиснат до стената. Между другото — рече Бейвърсток, — реших към списъка на вестниците, посочени в завещанието, да добавя „Йоркшир Поуст“ и „Хъдърсфийлд Дейли Екзаминър“, понеже в графство Йоркшир семейството има доста роднини.