Джефри Арчър - Търговецът

Изтика стола назад точно когато се намеси и Дафни.

— Не разбирам накъде биете, господин Трентам.

Той се подвоуми, сетне отсече:

— В такъв случай, лейди Уилтшир, вероятно се налага да обясня по-подробно.

— Много мило от ваша страна.

— На следващото заседание — продължи невъзмутимо Трентам — ще приема да бъда предложен и одобрен за следващия председател на управителния съвет на „Тръмпър“. Ако случайно не бъда избран, веднага ще се оттегля от съвета и ще свикам пресконференция, на която ще оповестя, че възнамерявам да закупя на по-висока от пазарната цена всички останали акции на дружеството. Би трябвало да сте наясно, че ще разполагам със средствата, необходими, за да се справя с това предизвикателство. За да стана собственик на мажоритарния дял, ми трябва само още пакет от осемнайсет на сто, затова според мен е най-разумно сегашните членове на управителния съвет да се примирят с неизбежното и да си подадат оставките, за да си спестят неудобството да бъдат уволнени. Очаквам да видя един-двама измежду вас и на следващото заседание на управителния съвет.

Той и двамата му колеги се изправиха и излязоха от залата.

Настана мълчание, нарушено отново от Дафни, която попита:

— Какво е събирателното за няколко лайна?

Всички прихнаха, с изключение на Бейвърсток, който изсумтя:

— Бунище.

— Е, вече чухме сигнала за битка — намеси се и Чарли. — Да се надяваме, че на всички ни стиска да я поведем. — Той се обърна към господин Бейвърсток и попита: — Можете ли да обясните на управителния съвет как стоят нещата с акциите, купени от попечителски фонд „Хардкасъл“?

Старецът вдигна бавно глава и погледна Чарли.

— Не, не мога, господин председателю. Всъщност съжалявам много, но трябва да уведомя управителния съвет, че също си подавам оставката.

— Как така? — изуми се Беки. — Винаги досега сте ни подкрепяли — и в добро, и в лошо.

— Извинявайте, лейди Тръмпър, но не съм в състояние да разкрия причините.

— А възможно ли е да преразгледате становището си? — поинтересува се Чарли.

— Не, сър — отсече адвокатът.

Чарли закри веднага заседанието, въпреки че всички заговориха в един глас, и побърза да излезе заедно с Бейвърсток от залата.

— Какво ви кара да подавате оставка? — попита пак Чарли. — След всичките тези години?

— Предлагам, сър Чарлс, да се срещнем утре, за да обсъдим причините.

— Както искате. Само ми кажете защо решихте да ни напуснете точно когато имаме най-голяма нужда от вас.

Господин Бейвърсток спря като закован.

— Сър Реймънд предчувстваше, че това може да се случи — отвърна тихо адвокатът. — Ето защо ми е дал съответните нареждания.

— Пак не ви разбирам.

— Точно за това ми се иска утре да се видим, сър Чарлс.

— Да доведа ли и Беки?

Господин Бейвърсток се позамисли.

— По-добре недейте. За пръв път от четирийсет години ще подведа клиента си и ще разкрия негова тайна, предпочитам да го сторя само пред един човек.

Когато на другата сутрин Чарли отиде в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, старши съдружникът вече го чакаше на входната врата. Познаваха се от четиринайсет години, Чарли никога не беше закъснявал за среща с господин Бейвърсток, въпреки това бе трогнат от старовремското внимание, оказано му от адвоката.

— Добро утро, сър Чарлс — поздрави Бейвърсток и поведе госта по коридора към своя кабинет.

Чарли се изненада, когато той го покани да седне пред незапалената камина, а не както обикновено, от другата страна на писалището. Този път на срещата не присъстваше никой от служителите или секретарките, който да води протокол, Чарли забеляза и че телефонът върху бюрото на адвоката е изключен. Облегна се, осъзнал, че срещата няма да трае кратко.

— Преди много години, когато бях млад — подхвана Бейвърсток — и се явявах на изпити, се заклех никога да не издавам личните тайни на своите клиенти. Според мен мога спокойно да заявя, че през целия си професионален живот не съм престъпвал това обещание. Но както знаете, сред клиентите ми беше и сър Реймънд Хардкасъл и той…

На вратата се почука и в кабинета влезе младо момиче, което носеше поднос с две чаши топло кафе и захарница.

— Благодаря ви, госпожице Бъроус — рече адвокатът, когато момичето сложи една от чашите пред него. Не продължи разказа си, докато младата жена не излезе и не затвори вратата след себе си. — Та докъде бях стигнал, стари ми приятелю? — попита Бейвърсток и пусна в кафето бучка захар.