Джефри Арчър - Търговецът

— Точка седма — оповестих аз, после се наведох към Джесика и я помолих да покани госпожица Рос.

Когато Кати влезе в залата, всички мъже около масата се изправиха. Дори Трентам се понадигна от мястото си.

Кати сложи два кадастрона върху статива, вече приготвен за нея: върху първия имаше диаграми, вторият беше изпълнен със статистика. Младата жена се извърна с лице към нас. Насърчих я със сърдечна усмивка.

— Добро утро, госпожи и господа — поздрави тя. После замълча и си погледна бележките. — Бих искала да започна…

В началото говореше доста колебливо, но не след дълго се отърси от притеснението и обясни точка по точка защо дружеството провежда остаряла кадрова политика и какви стъпки трябва да предприемем час по-скоро, за да подобрим положението: ранно пенсиониране на мъжете, навършили шейсет, и на жените, които вече са на петдесет и пет, отдаване под наем на търговска площ, дори на цели етажи, на утвърдени марки, които ще ни осигурят постоянни постъпления, без „Тръмпър“ да поема финансов риск, защото търговските марки, наели щандовете, сами ще плащат на продавачите, по-голяма търговска отстъпка за стоките на фирми, които за пръв път работят с нас. Кати изложи всичко това за около четирийсет минути и когато приключи, известно време хората около масата продължиха да мълчат.

Представи чудесно доводите си, но беше още по-добра, когато започна да отговаря на въпросите. Справи се блестящо с всички финансови проблеми, изтъкнати от Тим Нюман и Пол Мерик, отговори подобаващо и на тревогите, които Артър Селуин имаше за профсъюзите. Колкото до Найджъл Трентам, Кати разговаря с него спокойно, с убедителност, за каквато само можех да мечтая. Когато след един час излезе от заседателната зала, всички мъже отново станаха без Трентам, който продължи да гледа втренчено доклада пред себе си.

Вечерта, докато се прибирах по алеята пред нас, видях, че Кати ме чака на стълбите.

— Добре ли беше?

— Дали е било добре ли?

— Чарли, стига си ме държал в напрежение де! — разсърди ми се тя.

— Назначена си в управителния съвет, ще отговаряш за кадровата политика — обясних й с усмивка.

За миг тя като че онемя.

— Е, сама забърка кашата, драга ми госпожице, сега ще си я сърбаш — добавих аз и я подминах.

Кати бе на върха на щастието и на мен за пръв път ми се стори, че вече може би сме загърбили трагичната смърт на Даниъл. Вечерта звъннах по телефона на доктор Аткинс, за да му съобщя не само че се е справила блестящо, но и че е била избрана в управителния съвет. Не казах обаче нито на него, нито на Кати, че от немай-къде съм се съгласил да включим в съвета още един човек на Трентам, само и само да съм сигурен, че назначаването й няма да бъде подлагано на гласуване.

От деня, в който Кати седна на заседателната маса, бе ясно на всички, че тя вече не е просто будно момиче от котилото на Беки, а се е наредила сред сериозните кандидати да ме заменят като председател на управителния съвет. Същевременно обаче си давах прекрасно сметка, че може да заеме мястото ми единствено ако Трентам не успее да се сдобие с контролния пакет от петдесет и едно на сто от акциите в „Тръмпър“. Съзнавах и че той ще го постигне само ако предложи на борсата по-висока цена за акциите на дружеството, което според мен щеше да бъде възможно единствено ако сложеше ръка върху наследството на Хардкасъл. За пръв път в живота ми се прииска госпожа Трентам да доживее до дълбоки старини, а аз да укрепя дружеството дотолкова, че дори парите на Хардкасълови да се окажат недостатъчни, та Найджъл Трентам да завземе „Тръмпър“.

На втори юни 1953 година, четири дни след като двама мъже от различни краища на Общността на нациите покориха Еверест, на престола се възкачи кралица Елизабет. Уинстън Чърчил обобщи чувствата на всички, когато каза:

— Който е чел историята на епохата на първата кралица Елизабет, със сигурност очаква с нетърпение да участва в историята на втората.

Поех предизвикателството, отправено от министър-председателя, а Кати посвети всичките си усилия на начинанието, поверено й от управителния съвет, и през 1953 година спести на дружеството само от заплати четирийсет и девет хиляди лири стерлинги, а през първата половина на 1954-та — още двайсет и една хиляди. В края на финансовата година вече си давах сметка, че Кати знае за управлението на „Тръмпър“ на равнище кадри повече, отколкото всички останали около заседателната маса, включително от мен.

През 1955 година продажбите в чужбина спаднаха рязко и понеже Кати вече се бе справила с предишната си задача и ми се искаше да понатрупа опит и в други области, й възложих ръководството на международния отдел.