Джефри Арчър - Търговецът

Все така се молех госпожа Трентам да доживее до дълбока старост, тъй като ми трябваше още време, за да се подготвя и да противодействам на сина й в желанието му да превземе акционерното дружество.

Първа Дафни ме предупреди, че госпожа Трентам се е залежала и семейният лекар я посещава често. През тези месеци на очакване Найджъл Трентам продължаваше да се усмихва невъзмутимо.

Госпожа Трентам, която вече бе на осемдесет и девет години, умря внезапно на седми март 1962 година.

— Докато спяла, не се била мъчила — обясни Дафни.

Дафни отиде на погребението й, та, както обясни по-късно на Чарли, „да съм сигурна, че наистина са спуснали в земята ковчега на тая дърта вещица, макар че лично аз няма да се учудя, ако тя намери начин да възкръсне и от мъртвите“. След това тя предупреди Чарли как още преди трупът на майка му да е изстинал, са чули Найджъл да заявява на всеослушание, че на следващото заседание на управителния съвет щяла да се разрази буря. Оставаше му да чака само няколко дни.

Първия вторник на следващия месец Чарли огледа хората около масата, за да се увери, че не отсъства никой от управителния съвет. Долови как всички са затаили дъх в очакване да видят кой ще нанесе първият удар. Найджъл Трентам и двамата му колеги носеха черни вратовръзки, сякаш го изискваше някаква тяхна си униформа и те напомняха за новото си положение. За разлика от тях господин Бейвърсток беше със светла вратовръзка в убити тонове, нещо, което Чарли не помнеше да се е случвало друг път.

Чарли вече се беше досетил, че Трентам ще изчака точка шеста от дневния ред — предложението дейността на банковия клон на първия етаж да се разшири — и чак тогава ще се впусне в атака. Банковият клон бе още едно уместно хрумване на Кати и след поредното си месечно посещение в Щатите тя бе внесла в управителния съвет добре обосновано предложение. В края на втората година клонът беше изживял известни затруднения, каквито има във всяко ново начинание, сега обаче бе започнал да изравнява разходите и приходите.

Първият половин час мина, общо взето, мирно и кротко и под ръководството на Чарли съветът разгледа всички точки от първа до пета в дневния ред. Но когато той оповести:

— Точка шеста. Разширяване на…

— Дайте да затворим банковия клон и да намалим загубите — бяха първите думи, които Трентам изрече още преди Чарли да е имал възможност да изкаже мнението си.

— Но защо? — попита предизвикателно Кати.

— Защото не сме банкери — тросна се Трентам. — Ние сме собственици на магазини, или на сергии, както господин председателят толкова често ни напомня. При всички положения ще спестим от разходи трийсет хиляди лири стерлинги годишно.

— Но банковият клон тъкмо започва да се налага — възрази Кати. — Трябва да мислим как да разширяваме, а не как да съкращаваме услугите. А ако отчетем и печалбата, знае ли човек колко от парите, теглени в клона, после остават в магазините ни?

— Да де, но погледнете колко много търговска площ заема банковият клон.

— В замяна на това предлагаме на клиентите ценна услуга.

— И губим доста пари само защото не използваме търговската площ за по-печеливши дейности — изстреля Трентам.

— Какви например? — не му се даваше Кати. — Посочете ми само един щанд, който да предлага по-полезна услуга и в същото време дава по-добра възвръщаемост на вложението. Направете го и аз ще съм първата, която ще се съгласи с вас, че трябва да закрием банковия клон.

— Ние не сме обслужващо предприятие. Наш дълг е акционерите да получават срещу вложените пари добри дивиденти — напомни Трентам. — Настоявам да гласуваме — добави той, без да си прави труда да опровергава доводите на Кати.

Загуби гласуването с шест гласа „против“ и три — „за“, и Чарли реши, че след такъв резултат могат да преминат към точка седма — предложението целият колектив да отиде на „Уестсайдска история“ в „Одеон“ на Лестър Скуеър. Но Джесика Алън тъкмо бе вписала в протокола имената, когато Найджъл Трентам скочи на крака и каза:

— Искам да съобщя нещо, господин председателю.

— Не е ли по-добре да го направите в точка „Разни“? — попита невинно Чарли.

— Когато стигнете до точка „Разни“, господин председателю, аз вече няма да съм тук — отсече хладно другият мъж. Извади от вътрешния джоб на сакото си лист хартия и зачете от него — очевидно се беше подготвил предварително. — Смятам за свой дълг да уведомя управителния съвет — заяви Трентам, — че до няколко седмици ще притежавам трийсет и три на сто от акциите на „Тръмпър“. При следващата ни среща ще настоявам за няколко промени в структурата на акционерното дружество и не на последно място, в състава на хората около тази маса. — Той замълча, погледна Кати и допълни: — Сега смятам да си тръгна, за да обсъдите на спокойствие последиците, произтичащи от това мое изявление.