Джефри Арчър - Търговецът

— Колко далновиден и прозорлив е бил старецът! — възкликна Чарли. — Жалко, че не съм го познавал.

— Мога да заявя достатъчно убедено, сър Чарлс, че сър Реймънд щеше да ви бъде симпатичен.

— Много мило от ваша страна, стари ми приятелю, че ме уведомихте как стоят нещата.

— Излишно е да ми благодарите — рече адвокатът, — сигурен съм, че ако беше на мое място, сър Реймънд щеше да постъпи точно така.

— Ако бях казал на Даниъл истината за баща му…

— Пестете си силите за основната битка — спря го Бейвърсток. — Може би още не всичко е изгубено и ще бъде жалко, ако пропилеем възможностите, които сър Реймънд ни е предоставил със своята прозорливост.

На седми март 1962 година, деня, когато госпожа Трентам почина, според индекса, поместен във „Файненшъл Таймс“, акциите на „Тръмпър“ вървяха по една лира стерлинга и два шилинга едната, само месец по-късно цената им бе скочила с цели три шилинга.

Първият съвет, който Тим Нюман даде на Чарли, бе в никакъв случай да не се разделя с акциите, които вече притежава, и през следващите година-две да не пуска при никакви обстоятелства още акции на борсата. Препоръча и ако междувременно имат излишни пари в брой, Чарли и Беки да изкупуват всички акции, появили се на борсата.

Ала последният съвет се оказа неизпълним: още в мига, когато на пазара се появеше по-голям пакет акции, те биваха изкупувани от неизвестен посредник, очевидно получил нареждане да ги взима, каквато и да е цената. И посредникът, с когото работеше Чарли, успя да се сдобие с известен брой акции, но само от хора, които не желаеха да сключват сделки на борсата. Чарли със свито сърце плащаше завишените цени — още помнеше, че последния път, когато е прекалил със заемите, се е разминал на косъм с фалита. В края на годината акциите на „Тръмпър“ се търгуваха по една лира стерлинга и седемнайсет шилинга. Хората, готови да се разделят със своите акции, станаха още по-малко, когато „Файненшъл Таймс“ предупреди читателите си, че през следващата година и половина за дружеството вероятно ще се поведе кървава битка.

— Проклетият вестник е осведомен не по-зле от членовете на управителния съвет — оплака се на следващото заседание Дафни на Чарли и добави, че вече не си правела труда да чете протокола от предишното заседание, понеже можела да го види едва ли не дума по дума върху първата страница на „Файненшъл Таймс“.

Докато говореше, тя не сваляше очи от Пол Мерик.

В последната дописка, поместена във вестника, имаше само една дребна неточност — битката за „Тръмпър“ вече не се водеше в управителния съвет. Веднага щом се разбра, че в завещанието на сър Реймънд има и изискване от смъртта на госпожа Трентам да изминат две години, нейният син и подставените му лица престанаха да се явяват на месечните заседания.

Най-много от отсъствието на Трентам се ядосваше Кати — от тримесечие на тримесечие новият банков клон отчиташе все по-голяма печалба. Младата жена се усети, че спори с три празни стола, макар и да подозираше, че Мерик донася на Честър Скуеър всичко до най-малките подробности. Освен това на годишното събрание на акционерите на „Тръмпър“ Чарли оповести, че през 1963 година дружеството ще отчете поредната рекордна печалба.

— Както е тръгнало, ще се окаже, че си посветил целия си живот да наложиш „Тръмпър“, колкото накрая да поднесеш дружеството на тепсия на Трентамови — завайка се Тим Нюман.

— Така си е, не е нужно госпожа Трентам да се обръща в гроба — съгласи се Чарли. — Каква ирония на съдбата! След всички мръсотии, които ми е правила приживе, трябваше да умре, за да й падне случай да ми нанесе coup de grace 70 70 Смъртоносен удар (фр.). — Б.пр. .

После, в началото на 1964 година, цената на акциите отново се покачи — този път скочи на над две лири стерлинги — и Чарли научи от Тим Нюман, че Найджъл Трентам продължава да ги изкупува чрез свои хора.

— Но откъде намира толкова средства, нали още не се е добрал до парите на дядо си?

— Един бивш колега ми пошушна — отвърна Тим Нюман, — че утвърдена търговска банка му е отпуснала голям заем, понеже очаква той да получи наследството на Хардкасъл. Жалко, че твоят дядо не ти е завещал такова голямо наследство — добави той.

— И това, което ми е оставил, не е никак малко.

Найджъл Трентам избра шейсет и четвъртия рожден ден на Чарли, за да оповести, че смята да се сдобие с контролния пакет в „Тръмпър“, като изкупи акциите на цена две лири стерлинги и четири шилинга едната — това се случи само месец и три седмици преди срока, когато вече можеше да предяви претенциите си към наследството. Чарли все още беше убеден, че с помощта на приятели и на някои учреждения, например на застрахователно дружество „Доверие“, както и на акционери, изчакващи цената да скочи още повече, ще се сдобие с дял от почти четирийсет на сто. Според преценката на Тим Нюман сега Трентам притежаваше най-малко двайсет на сто от акциите, но щом добавеше към тях седемнайсетте на сто на попечителския фонд, вероятно щеше да държи в ръцете си цели четирийсет и две — четирийсет и три на сто. Финансистът предупреди Чарли, че за Трентам няма да е особено трудно да изкупи още осем-девет на сто от акциите, колкото му трябваха, за да се сдобие с контролния пакет в дружеството.