Джефри Арчър - Търговецът

В националния регистър Робъртс открил седемнайсет души с името „Трентам“, повечето от Тасмания, ала и те нямали кръвна връзка с Гай Трентам и майка му, макар че една старица от Хобарт, преселила се непосредствено след войната от Рипън, успяла да докаже, че трябва да си получи хилядата лири стерлинги, тъй като се падала трета братовчедка на сър Реймънд.

Чарли благодари на господин Робъртс за проявеното усърдие, но му каза да продължава издирването, независимо колко души ще се наложи да работят ден и нощ.

На последното заседание на управителния съвет, преди Найджъл Трентам да получи официално наследството, Чарли съобщи на своите колеги последните новини от Австралия.

— Не ми звучи особено обнадеждаващо — отбеляза Нюман. — Ако имаше човек, който да е потомък на Трентамови, той би трябвало да е прехвърлил трийсетте — все щеше да се обади досега.

— Така е, но Австралия е много голяма, пък и този човек може да е напуснал страната.

— Никога не се отказваш, нали? — подметна Дафни.

— При всички положения — намеси се и Артър Селуин — вече е твърде късно да търсим споразумение с Трентам. Но заради „Тръмпър“ и клиентите ми се иска все пак да проверя дали е възможно двете страни да се разберат мирно и кротко…

— Какво споразумение, какво разбирателство! — подвикна Чарли. — Трентам няма да миряса, докато не се сдобие с контролния пакет акции и не седне на мястото ми, след което аз няма да имам друг избор, освен да се усамотя в някой старчески дом.

— Дори и да е така, господин председателю, искам да напомня, че носим отговорност пред акционерите — рече Селуин.

— Той е прав — подкрепи го Дафни. — Вероятно ще се наложи, Чарли, наистина да опиташ — в името на бъдещето на дружеството, което си създал. — Тя добави едва чуто: — Колкото и да ти е болно.

Беки кимна в знак, че също е съгласна, след което Чарли се обърна към Джесика и й нареди възможно най-бързо да му уреди среща с Трентам. След няколко минути секретарката се върна в заседателната зала и съобщи на управителния съвет какво й е казал Найджъл Трентам — че не изгарял от желание да се среща с никого от членовете му — поне до мартенското заседание, когато с удоволствие щял да приеме лично оставките им.

— Седми март, точно две години след смъртта на майка му — напомни Чарли на присъстващите.

— На другата линия ви чака господин Робъртс — допълни Джесика.

Чарли стана и излезе от заседателната зала. Веднага щом стигна при телефонния апарат, грабна слушалката така, както моряк, претърпял корабокрушение, сграбчва спасителния пояс.

— Какво имате да ми съобщите, Робъртс?

— Гай Трентам!

— Но той вече е погребан в Асхърст.

— Преди това обаче трупът му е бил изнесен от един затвор в Мелбърн.

— Затвор ли? Мислех, че е умрял от туберкулоза.

— Едва ли някой, сър Чарлс, може да умре от туберкулоза, докато виси на примката на двуметрово въже.

— Обесен ли е бил?

— Да, за убийството на жена си Ана Хелън — обясни адвокатът.

— Имали ли са деца?

— Невъзможно е да установим.

— Как така?

— Управата на затвора няма право да разкрива пред когото и да било имената на най-близките кръвни роднини.

— Но защо, да го вземат мътните?

— От съображения за сигурност.

— Това ще бъде само от полза за роднините.

— Казах им го. Но от затвора ми отговориха, че вече сме пуснали обява, разпространена от единия, та чак до другия край на Австралия. По-лошото е, че ако Трентам е имал деца и по разбираеми причини те са си сменили името, почти няма вероятност да ги открием. Но вие, сър Чарлс, можете да бъдете сигурен, че правя всичко възможно по въпроса.

— Уредете ми разговор с шефа на полицията.

— Няма да спечелите нищо, сър Чарлс. Той няма да… — понечи да уточни Робъртс, но Чарли вече беше затворил.

— Ти си полудял — каза час по-късно Беки, докато помагаше на своя мъж да си приготви багажа.

— Не е лъжа — съгласи се Чарли. — Но това вероятно е последната ми възможност да запазя мажоритарния пакет в дружеството и нямам намерение да я оползотворявам от близо деветнайсет хиляди километра. Вместо да разговарям по телефона, ще се вдигна и ще отида там, така поне ще знам, че съм се провалил аз, а не някой друг.

— Но какво изобщо очакваш да намериш, след като пристигнеш там?

Чарли погледна жена си, както пристягаше каишите на куфара.

— Подозирам, че единствена госпожа Трентам е знаела отговора на този въпрос.

Когато трийсет и четири часа по-късно самолетът кацна в топлата, огряна от слънцето вечер на летище „Кингсфорд Смит“ в Сидни, Чарли усети, че ако има нужда от нещо, то това е да си отспи. След гишето за митническа проверка го чакаше снажен младеж, облечен в лек бежов костюм — пристъпи напред и се представи като Тревър Робъртс, адвоката, препоръчан му от Бейвърсток. Беше едър, добре сложен и червенокос, със силен загар — очевидно прекарваше съботните следобеди по кортове и игрища. Веднага пое от Чарли количката с натоварения на нея багаж и я забута с напета походка към изхода с табела „Паркинг“.