Джефри Арчър - Търговецът

На летището в Мелбърн ги чакаше друг автомобил. Чарли се качи и този път вече заспа — събуди се след двайсетина минути, когато спряха пред хотел „Уиндзор“. Директорът заведе госта в апартамент „Принц Едуард“ и веднага щом остана сам, Чарли се съблече набързо, взе си душ и си легна. След няколко минути вече бе потънал в непробуден сън. Въпреки това пак се събуди в четири на следващата сутрин.

Облегна се на неудобните, натъпкани с дунапрен възглавници, които непрекъснато поддаваха, и следващите три часа посвети на папките на Робъртс. Макар че младежът изобщо не приличаше на Бейвърсток, и неговата работа носеше отпечатъка на добросъвестността. Когато накрая пусна на пода и последната папка, Чарли трябваше да признае, че адвокатската кантора на Робъртс е обхванала всички гледни точки и е проучила всички следи — сега единствената им надежда беше сприхавият полицай от Мелбърн.

В седем часа Чарли си взе студен душ, а в осем и нещо седна на топла закуска. Макар че този ден имаше само една среща — в десет часа, той крачеше припряно из апартамента много преди девет и половина, когато Робъртс трябваше да мине да го вземе. Даваше си сметка, че ако от тази среща не излезе нищо, той преспокойно може да си събере багажа и още същия следобед да вземе самолета за Англия. Ако не друго, така поне Беки щеше да злорадства, че се е оказала права.

Робъртс почука на вратата точно в девет и двайсет и девет и Чарли се запита колко ли е чакал отвън в коридора. Младият адвокат докладва, че вече се е свързал с канцеларията на генерал-губернатора сър Оливър и той е обещал до час да поговори по телефона с полицейския началник.

— Чудесно. А сега ми кажете какво знаете за този началник.

— Казва се Майк Купър, на четирийсет и седем години е, много е оправен, пада си сухар и е доста сприхав. Тръгнал е от нулата, минал е през всички стъпала на йерархията, но още смята, че е длъжен да се доказва пред всеки вероятно защото в Мелбърн се извършват много повече престъпления, отколкото като цяло в Австралия, да не говорим пък за Англия.

— Вчера споменахте, че бил второ поколение австралиец. Откъде все пак е коренът му?

Робъртс провери в папката.

— В началото на века баща му се е преселил в Австралия от Детфорд.

— Детфорд ли? — ухили се Чарли. — Това са мои води. — Той си погледна часовника. — Тръгваме ли? Смятам, че съм повече от готов за срещата с господин Купър.

Когато след двайсет минути Робъртс отвори вратата на полицейското управление, във фоайето ги посрещна голяма снимка на мъж към петдесетте, от която Чарли се почувства доста стар.

Робъртс се представи на дежурния — почакаха само няколко минути, след което Чарли бе поканен в кабинета на началника.

Той се усмихна доста изкуствено, докато се ръкуваше с Чарли.

— Опасявам се, сър Чарлс, че надали ще ви помогна особено — подхвана Купър и покани с ръка госта да седне. — Въпреки че генерал-губернаторът си направи труда да ми се обади.

Изобщо не обърна внимание на Робъртс, който продължаваше да стои на няколко крачки от своя клиент.

— Вашият акцент ми е познат — оповести Чарли, без да сяда на предложения му стол.

— Моля? — учуди се полицейският началник, който също продължаваше да стои прав.

— Готов съм да се обзаложа на половин крона, не, на една лира стерлинга, че баща ви е родом от Лондон.

— Да, познахте.

— От Ийст Енд е, нали?

— От Детфорд — потвърди Купър.

— Разбрах още щом отворихте уста — оповести Чарли и сега вече седна на кожения фотьойл. — Самият аз съм от Уайтчапъл. Той къде е раждан?

— На Чърч стрийт в Детфорд — отвърна полицейският началник. — Точно срещу…

— Само на две крачки от нас — прекъсна го Чарли, който сега вече говореше на лондонски диалект.

Робъртс не бе казал и дума, камо ли да изрази професионално мнение.

— Сигурно е бил от „Милуол“ — рече Чарли.

— Не, от топчиите 72 72 Разговорно име на футболния отбор „Арсенал“. — Б.пр. — отсече Купър.

— Големи простаци — каза гостът. — За нищо не ги бива.

— Така си е — съгласи се през смях полицейският началник. — Този сезон почти съм изгубил надежда. А вие от кой отбор сте?

— От „Уест Хам“.

— И очаквате да ви съдействам?

Чарли прихна.

— Е, веднъж ви пуснахме да ни биете — за Купата.

— През 1930 година — засмя се и Купър.

— Ние от „Ъптън Парк“ 73 73 Стадионът на футболен отбор „Уест Хам“. — Б.пр. сме си злопаметни.

— Да ви призная, сър Чарлс, не съм и очаквал да говорите с такъв акцент.