Джефри Арчър - Търговецът

— Наричайте ме Чарли, като всички приятели. А, и още нещо, Майк, искате ли да го отпратя? — посочи Чарли с палец към Тревър Робъртс, когото още не бяха поканили да седне.

— Може да помогне — рече полицейският началник.

— Изчакайте ме отвън, Робъртс — каза Чарли, без дори да си дава труда да поглежда към своя адвокат.

— Да, сър Чарлс.

Робъртс се обърна и тръгна към вратата.

Щом останаха сами, Чарли се надвеси над писалището и тихо каза:

— Проклети адвокати, всичките са един дол дренки. Фрашкани с пари надути пуяци, искат майка си и баща си, а после очакват да им свършиш работата.

Купър прихна. По-възрастният мъж отново се наведе към писалището.

— Ще си остане между нас, Майк. Все пак и двамата сме от Ийст Енд, трябва да се подкрепяме. Можете ли да ми кажете за Гай Франсис Трентам нещо, което онзи там не знае? — посочи Чарли с палец към вратата.

— Не мога да не му го призная, Робъртс се е добрал почти до всичко, общо взето, нямам какво да добавя, сър Чарлс.

— Чарли.

— Да де, Чарли. Вече знаете, че Трентам е убил жена си, а също, че заради това по-късно е бил обесен.

— Да, това го знам, но ме интересува, Майк, дали е имал деца.

Чарли затаи дъх, понеже полицаят като че ли се подвоуми. Погледна листа върху писалището.

— Тук пише: жена (починала), една дъщеря.

Гостът едвам се сдържа да не скочи от фотьойла.

— А името на дъщерята пише ли го?

— Маргарет Етел Трентам — отвърна полицейският началник.

Чарли знаеше, че не се налага да проверява името в папките, които Робъртс му беше оставил за през нощта. В никоя от тях не се споменаваше за Маргарет Етел Трентам. Той помнеше, че между 1923 и 1925 година в Австралия са се родили трима души с името Трентам, и тримата мъже.

— Дата на раждане? — попита наслуки.

— Нямам представа, Чарли — отговори Купър. — Момиченцето не е било обвинено в нищо. — Той приплъзна листа по писалището, така че гостът сам да прочете онова, което вече му беше казал. — През двайсетте не са си играли с такива подробности.

— В досието дали има още нещо, което да помогне на едно момче от Ийст Енд, озовало се на чужда територия? — попита Чарли с надеждата, че не преиграва.

Купър прегледа още веднъж книжата в папката с досието на Трентам и чак тогава отговори:

— Вписани са още две неща, които вероятно ще ви бъдат от полза. Едното е нанесено с молив от моя предшественик, а другото е отбелязано още по-рано, от неговия предходник.

— Целият съм слух, Майк.

— На двайсет и четвърти април 1927 година при началника на полицията Паркър е идвала жена на име госпожа Етел Трентам, майка на починалия.

— Божичко! — възкликна Чарли, който така и не успя да прикрие изненадата си. — Но защо?

— Не е посочена причина, не е отбелязано и какво са си казали. Съжалявам.

— А второто посещение?

— И втория път е идвал някакъв англичанин, разпитвал за Гай Трентам. Това е станало на двайсет и трети август 1947 година. — Купър се взря в папката, за да разчете името на посетителя. — Някой си господин Даниъл Трентам.

Чарли плувна в студена пот и се вкопчи в страничните облегалки на фотьойла.

— Добре ли сте? — притесни се не на шега Купър.

— Да, да, няма ми нищо — успокои го Чарли. — Явно е от пътуването. А посочено ли е защо този Даниъл Трентам е идвал в полицейското управление?

— Ако се вярва на прикачената бележка, е казал, че е син на покойния — обясни полицейският началник. Чарли се опита да не издава обзелите го чувства. Купър отново седна на стола. — Е, сега знаете за случая точно колкото и аз.

— Оказахте ми неоценимо съдействие, Майк — рече Чарли, после стана, наведе се и се ръкува в шефа на полицията. — Ако случайно отскочите до Детфорд, да ми се обадите, чухте ли! На драго сърце ще ви заведа на мач.

Купър се усмихна и продължи да си бъбри с госта, докато го изпращаше с асансьора. На партера го придружи чак до стълбите пред полицейското управление, където двамата се ръкуваха и Чарли се върна при Тревър Робъртс в автомобила.

— Е, Робъртс, май ни се отваря работа.

— Преди да започнем, разрешено ли ми е да ви задам един въпрос, сър Чарлс?

— Слушам.

— Откъде го извадихте този диалект?

— Пазя го за по-особени хора, господин Робъртс. Например за кралицата, за Уинстън Чърчил и за клиентите, които обслужвам на сергията. Днес сметнах за необходимо да добавя в списъка и началника на полицейското управление в Мелбърн.

— А какво, интересно, казахте за мен и за моята гилдия?