Джефри Арчър - Търговецът

— Както ми я описвате, наистина е била госпожа Трентам — потвърди Чарли. — А разбрахте ли какво е правела в Австралия?

Той извади от портфейла си трета банкнота и я сложи при първите две.

— Нямам представа, сър — призна си натъжен сервитьорът. — По цял ден не обелваше и дума, не разговаряше с никого, не съм сигурен дали и господин Синклер-Смит знае отговора на въпроса ви.

— Господин Синклер-Смит ли?

Келнерът показа през рамо дъното на заведението, където в ъгъла седеше възрастен господин, подпъхнал салфетката в яката си. Беше погълнат от голямо парче синьо сирене „Стилтън“.

— Сегашният собственик — поясни сервитьорът. — Госпожа Трентам се държеше като хората единствено с баща му.

— Признателен съм ви — благодари Чарли. — Оказахте ми голяма помощ. — Келнерът прибра в джоба си трите банкноти. — Бъдете така любезен, попитайте управителя дали е удобно да поговоря с него.

— Ей сега, сър — обеща старчето, след което затвори овлажнителя за пури и се отдалечи, тътрузейки нозе.

— Управителят е твърде млад, надали помни…

— Просто наблюдавайте внимателно, господин Робъртс, вероятно ще усвоите един-два номера, на които не са ви научили в юридическия факултет — посъветва го Чарли и сряза връхчето на пурата.

Управителят дойде на тяхната маса.

— Искали сте да ме видите, сър Чарлс.

— Дали господин Синклер-Смит ще има нещо против да изпие заедно с мен един ликьор? — попита Чарли и подаде на младежа визитната си картичка.

— Ей сега ще му предам, сър — рече управителят, после се завъртя и веднага се отправи към другата маса.

— Отново се налага, Робъртс, да отидете във фоайето — подхвана Чарли. — Опасявам се, че поведението ми през следващия половин час ще бъде истинско оскърбление за професионалната ви етика.

Той погледна в другия край на заведението, където старецът проучваше внимателно визитната му картичка.

Робъртс въздъхна тежко, стана от масата и се отправи към фоайето.

Върху месестите устни на господин Синклер-Смит грейна широка усмивка. Той се надигна тежко от стола и закуцука към госта от Англия.

— Синклер-Смит — представи се с писклив английски акцент и протегна вяла ръка.

— Много ми е драго, че се отзовахте на поканата, стари ми приятелю — възкликна Чарли. — От сто километра разпознавам своите сънародници. Ще пийнете ли едно бренди?

Келнерът забърза да изпълни поръчката.

— Много мило от ваша страна, сър Чарлс. Дано кухнята в скромното ми заведение ви е допаднала.

— Великолепна е! — послъга Чарли. — Но не се и учудвам, все пак идвам тук по изрична препоръка — натърти той и изпусна голямо валмо тютюнев дим.

— По изрична препоръка ли? — ахна Синклер-Смит, който все пак се постара да не издава учудването си. — Разрешете да попитам чия.

— На моята възрастна леля, госпожа Етел Трентам.

— Госпожа Трентам ли? Божичко, госпожа Трентам! Не сме я виждали още от времето на баща ми, беше много мила жена.

Чарли се свъси, а сервитьорът се върна с две големи брендита.

— Надявам се да е добре, сър Чарлс.

— Никога не е била по-добре — натърти гостът. — И пожела да ви предам много поздрави.

— Колко мило! — рече Синклер-Смит и завъртя брендито в широката чаша. — Каква изумителна памет! По онова време бях съвсем млад, тъкмо бях започнал работа в хотела. Госпожа Трентам сигурно вече е на…

— Прехвърли деветдесетте — поясни Чарли. — Знаете ли, ние в семейството и досега се чудим защо ли изобщо е идвала в Мелбърн — добави той.

— И аз нямам представа — каза собственикът на хотела и отпи от брендито.

— А вие разговаряли ли сте някога с нея?

— Никога — призна си старецът. — Баща ми е водил многократно дълги разговори с леля ви, ала така и не ми довери какво са си казали.

Чарли се опита да не издава разочарованието си.

— Щом вие нямате представа какво е търсела тук, едва ли някой друг ще знае — отбеляза той.

— О, не съм толкова сигурен — възрази собственикът на хотела. — Слейд би трябвало да знае… в случай че не е съвсем изкукуригал де.

— Слейд ли?

— Да. Родом е от Йоркшир, по времето на баща ми беше шофьор в хотела, тогава имахме и такава длъжност тук. Всъщност през цялото време, докато беше в хотела, госпожа Трентам настояваше да я кара именно Слейд. Не искаше и да чуе за друг.

— Този Слейд още ли се води при вас? — поинтересува се Чарли и издиша поредния голям облак тютюнев дим.

— А, не, къде ти! — възкликна Синклер-Смит. — Пенсионира се преди доста време. Дори не съм сигурен дали още е жив.