Джефри Арчър - Търговецът

Онази вечер по случай рождения ден на Чарли Дафни устрои в дома си на Итън Скуеър празненство, на което Кати не можа да присъства, понеже беше отишла за стока в Ню Йорк. Не стана дума за Трентам, докато всички не си наляха по втора чаша портвайн и разнежен, Чарли не оповести на всеослушание условието, което сър Реймънд бил вписал в завещанието си с една-единствена цел — да се опита да го спаси.

— Да пием за сър Реймънд Хардкасъл — вдигна Чарли чашата. — Хубаво е да имаш за съюзник такъв човек.

— За сър Реймънд — повториха в хор гостите — всички вдигнаха чашите с изключение на Дафни.

— Какво ти става пак, моето момиче? — учуди се Пърси. — Не ти ли харесва портвайнът?

— Не, портвайна го бива — за разлика от вас. Как пък никой не се досети какво точно очаква сър Реймънд от вас!

— Какво говориш, моето момиче?

— Бих казала, че е повече от очевидно за всички, особено за теб, Чарли — обърна се към него тя.

— И аз като Пърси не проумявам за какво говориш.

Присъстващите замълчаха и зачакаха какво ще им каже домакинята.

— Съвсем просто е — подхвана Дафни. — Сър Реймънд явно е бил убеден, че госпожа Трентам няма да надживее Даниъл.

— Е, и? — възкликна Чарли.

— Както личи, не се е съмнявал и че Даниъл няма да има деца.

— Възможно е — съгласи се Чарли.

— Всички сме наясно, че Найджъл Трентам му е бил нещо като последна резерва — в противен случай сър Реймънд щеше да го посочи по име в завещанието си като следващия човек, който да го наследи, вместо да прави изричната уговорка, че оставя почти цялото си състояние на потомъка на Гай Трентам, когато изобщо не е виждал. Нямало е да добавя и думите: ако той няма деца, наследството да отиде у най-близкия му жив потомък по права линия.

— И къде ни води всичко това? — намеси се Беки.

— Отново към условието, на което Чарли току-що се позова. — „Изпълнителите на завещанието да направят всичко, което сметнат за необходимо, за да открият човек, който има право да претендира за наследството“ — прочете Дафни бележките, които беше нахвърляла върху салфетката. — Това ли гласи условието, господин Бейвърсток? — попита тя.

— Точно това, лейди Уилтшир, но и досега не разбирам…

— Защото и вие като Чарли сте сляп — укори го домакинята. — Слава богу, че сред нас има поне един трезвен човек. Господин Бейвърсток, бъдете така любезен, напомнете ни какви точно указания е дал сър Реймънд за обявата.

Адвокатът допря до устните си квадратната ленена салфетка, сгъна я и я сложи пред себе си.

— Трябва да пусна обявата в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, както и във всеки друг вестник, където сметна за уместно.

— Където сметнете за уместно — повтори Дафни, като изговаряше бавно думите. — Който е достатъчно трезвен, ще схване намека. — Сега вече всички се бяха вторачили в домакинята, но не смееха да я прекъснат. — Толкова ли не виждате, че това са най-важните думи? — възкликна тя. — Защото, ако Гай Трентам има и други деца, със сигурност няма да ги откриете с обява в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, които излизат в Лондон, още по-малко в „Йоркшир Поуст“ и „Хъдърсфийлд Дейли Екзаминър“.

Чарли остави парчето торта в чинията и извърна очи към господин Бейвърсток.

— Божичко, тя е права!

— Със сигурност едва ли греши — призна адвокатът и се намести притеснен на стола. — Извинявам се за липсата на въображение, защото, както с основание изтъкна и лейди Уилтшир, съм се държал като слепец и глупак и не съм изпълнил указанията на своя клиент, посъветвал ме да се осланям на здравия си разум. Както личи, той се е досетил, че Гай вероятно има и други деца, които обаче не могат да бъдат намерени в Англия.

— Браво на вас, господин Бейвърсток — поздрави го Дафни. — Ето на! Трябвало е да следвам право.

В този случай господин Бейвърсток отсъди, че няма основания да я опровергава.

— Разполагаме с още малко време — намеси се Чарли. — До деня, когато наследството трябва да премине в ръцете на законния му притежател, остават един месец и три седмици, затова на работа. Между другото, признателен съм ти — добави той и се поклони на Дафни. Стана и се отправи към най-близкия телефон. — Първото, което трябва да осигуря, е най-добрият адвокат в Австралия. — Чарли си погледна часовника. — И дано не роптае, че се налага да става толкова рано.

Господин Бейвърсток се прокашля.

През следващия половин месец във всички вестници с тираж над петдесет хиляди, излизащи на австралийския континент, се появиха големи обяви в рамка. Всеки, откликнал на тях, се явяваше на разговор в адвокатска кантора в Сидни, която господин Бейвърсток бе препоръчал с готовност. Всяка вечер старши съдружникът в нея — Тревър Робъртс, разговаряше няколко часа по телефона с Чарли, за да му съобщи последните новини, събрани от клоновете на кантората в Сидни, Мелбърн, Пърт, Брисбейн и Аделаида. Цели три седмици Робъртс отсявал мошениците и самозванците, откликнали на обявата, от хората, които наистина били в правото си да предявят претенции към наследството на Хардкасъл, и накрая съобщи на Чарли, че били останали само трима души, които отговаряли на условията. Но след като служител на кантората се срещнал с тях, се установило, че и те не могат да докажат кръвна връзка с когото и да било от рода Трентам.