Джефри Арчър - Търговецът

Тя се зае с новата си задача със същия плам, с който вършеше всичко, но през следващите две години влезе в сблъсък с Найджъл Трентам по ред въпроси, включително дали да връщаме разликата на всеки клиент, доказал, че е платил за една и съща стока по-малко при нашите конкуренти. Трентам изтъкна, че клиентите на „Тръмпър“ се вълнували не толкова от някаква си въображаема разлика в цената в сравнение с по-неизвестен магазин, а само от качеството и обслужването, на което Кати отвърна:

— Не клиентите, а управителният съвет носи отговорност за отчетите, защото именно той трябва да отстоява интересите на акционерите.

Друг път Трентам насмалко да я обвини, че е комунистка, понеже тя предложи и служителите в дружеството да придобият дял от акциите — така според нея те щели да се чувстват по-съпричастни и обвързани с фирмата, както било например в Япония, страна, в която, както обясни Кати, било нещо обичайно деветдесет и осем на сто от хората да се пенсионират във фирмата, където са започнали трудовия си живот. Дори аз не бях напълно убеден, че трябва да го правим, но когато останахме сами, Беки ме предупреди, че съм започнал да разсъждавам като „изкуфял старец“, което надали беше комплимент.

След като не успя да получи договора за застраховката на „Тръмпър“, Общото застрахователно дружество продаде своя дял от две на сто направо на Найджъл Трентам. От този миг нататък се притеснявах още повече, че накрая той ще се сдобие с достатъчно акции, за да превземе дружеството. Освен това Трентам предложи да назначим в управителния съвет още един негов човек, който благодарение на подкрепата на Пол Мерик беше одобрен.

— Още преди трийсет и пет години трябваше да купя парцела само за четири хиляди лири стерлинги — тюхках се аз пред Беки.

— Често ни го напомняш — отбеляза веднъж жена ми. — За капак сега госпожа Трентам е по-опасна за нас мъртва, отколкото жива.

„Тръмпър“ се справи подобаващо с появата на Елвис Пресли, модата „Теди“ 69 69 Съкратено от Едуард. През 50-те години на XX век някои младежи подражават на модата от времето на крал Едуард Седми, управлявал от 1901 до 1910 г. — Б.пр. , тънките токчета и тийнейджърите.

— Клиентите ни може и да се променят, но ние не бива да променяме високите си изисквания — постоянно напомнях аз на управителния съвет.

През 1960 година дружеството обяви чиста печалба от седемстотин петдесет и седем хиляди лири стерлинги, което представляваше четиринайсет на сто възвръщаемост на капитала, а през следващата година получи почетна грамота от монарха. Наредих гербът на династията на Уиндзорите да бъде окачен над главния вход, та клиентите да знаят, че кралицата редовно пазарува в „най-голямата сергия на света“.

Не бих твърдял, че съм виждал някога Нейно Величество да носи наша фирмена синя торбичка с изобразена върху нея сребърна сергийка, нито че в най-натоварените часове съм я мяркал да се качва или да слиза с ескалаторите, но ако запасите в двореца свършеха, оттам ни се обаждаха редовно, което за пореден път доказваше теорията на стария ми дядо, че ябълката си е ябълка, който и да отхапва от нея.

За мен най-радостният ден през 1961 година бе, когато Беки най-сетне откри център „Дан Салмън“ на Уайтчапъл Роуд, още една сграда, за която се бяхме охарчили много повече от предвиденото. Аз обаче не съжалявах — въпреки натякванията на Мерик — за нито едно вложено пени: не можех да се нарадвам, докато гледах как следващото поколение дечурлига от Ийст Енд плуват, боксират се, вдигат тежести или играят скуош, игра, която все не можех да усвоя.

Ако в събота следобед отидех на мач на „Уест Хам“, на връщане задължително се отбивах на път за вкъщи в новия клуб и наблюдавах как децата от Африка, Карибите и Азия — новите обитатели на Ийст Енд, играят едни срещу други точно толкова настървено, както ние навремето срещу малките преселници от Ирландия и Източна Европа.

„Старият ред се сменя, отстъпва място на новото, а Бог се изявява по много начини — да не би някой добър обичай да поквари света“, тези думи на Тенисън, издълбани върху каменната арка на центъра, отново ми напомняха за госпожа Трентам, която рядко напускаше мислите ми, особено при положение че нейните хора, общо трима на брой, седяха на заседателната маса на управителния съвет, готови да изпълнят всяка нейна приумица. Найджъл, който сега живееше на Честър Скуеър, чакаше търпеливо да дойде и неговият час, за да поведе в настъпление войските си.