Джефри Арчър - Търговецът

— Баща ти има отличен вкус.

— Много набито око за дилетант, както казва мама. Но не върви да й противоречиш, татко е купил всички картини в къщата.

— Не ги ли е избирала майка ти?

— А, не. Майка ми се е родила продавачка, докато баща ми по душа си е купувач, чудесно съчетание! Никой не може да се мери с тях още откакто Дювийн 67 67 Барон Джоузеф Дювийн (1869 — 1939), известен търговец с произведения на изкуството, специалист по старите майстори. Подарил е една от колекциите си на Британския музей. — Б.пр. и Беренсон 68 68 Бернхард Беренсон (1865 — 1959), американски изкуствовед и критик от литовски произход, специалист по ренесансова живопис, изиграл важна роля в подбора на произведенията, откупени от големи частни колекционери и музеи. — Б.пр. завладяха пазара с произведения на изкуството.

— Тия двамата трябваше да ги тикнат в затвора — отбеляза Кати.

— Да де, но подозирам, че баща ми накрая ще се озове на същото място, както Дювийн. — Младата жена се засмя. — А сега, мен ако питаш, не е зле да слезем долу и да си вземем от храната, докато не са я опустошили.

Кати забеляза, че още щом влязоха в дневната, Даниъл отиде при една от масите в дъното и размени две от листчетата с имена върху тях.

— Е, голям късметлия съм, госпожице Рос — каза той и издърпа стола, та Кати да седне, докато другите гости си търсеха имената. — След всички безсмислени приказки, които изговорихме, виждам, че ще седим един до друг.

Кати се усмихна и седна до него, после обаче забеляза, че едно доста свито на вид момиче обикаля отчаяно масата и си търси името. Не след дълго Даниъл вече отговаряше на всичките й въпроси за Кеймбридж и я разпитваше надълго и нашироко за Мелбърн, град, в който, както той сподели с нея, не бил ходил никога. Стигнаха и до неизбежното:

— С какво се занимават родителите ти?

Кати отговори без колебание.

— Не знам. Сираче съм.

— Значи сме създадени един за друг — засмя се младежът.

— Моля?

— Аз съм син на зарзаватчия и на дъщеря на фурнаджия от Уайтчапъл. А ти, казваш, си сираче от Мелбърн. Е, със сигурност стоиш едно стъпало по-високо от мен в обществената йерархия.

Кати се заливаше от смях, докато Даниъл й разправяше откъде са тръгнали родителите му, и с напредването на вечерта си каза, че това вероятно е първият мъж, с когото няма нищо против да разговаря за своето донейде необяснимо минало.

След последното ястие, когато вече пиеха с наслада кафето, Кати забеляза, че срамежливото момиче стои точно зад стола й. Даниъл се изправи и я запозна с Марджъри Карпънтър, преподавателка по математика в колежа „Гъртън“. Бе повече от очевидно, че тази вечер тъкмо тя е дамата на Даниъл и е изненадана, дори малко разочарована, че по време на вечерята не е седяла до него.

Тримата започнаха да обсъждат живота в Кеймбридж, докато по едно време маркиза Уилтшир не удари с лъжица по масата, за да привлече вниманието, и после държа наглед импровизирано слово. Накрая вдигна наздравица, всички се изправиха и пиха за „Тръмпър“. Маркизата поднесе на сър Чарлс сребърна табакера за пури — умален модел на универсален магазин „Тръмпър“, и от изражението върху лицето му присъстващите видяха, че той е харесал много подаръка.

След духовито и, както предположи Кати, не дотам импровизирано слово сър Чарлс си седна на мястото.

— Налага се да тръгвам — каза след няколко минути Кати. — Утре сутринта трябва да ставам рано. — Радвам се, че се запознахме, Даниъл — добави доста сковано.

Ръкуваха се като хора, които няма да се срещнат никога повече.

— Скоро ще се чуем — рече младежът на Кати, преди тя отиде да благодари на домакините за, както се изрази, незабравимата вечер.

Тръгна си сама, но първо потърси Саймън, който бе погълнат от разговора с рус младеж, постъпил наскоро в отдел „Килими и гоблени“.

Реши да се прибере пеш от Итън Скуеър до Челси Терас, за да си припомни всеки миг от вечерта, и когато малко след полунощ влезе в жилището над месарницата на номер сто трийсет и пет, се чувстваше едва ли не Пепеляшка.

Докато се събличаше, отново си помисли колко добре е прекарала на празненството и колко приятно й е било с Даниъл, а също да види картините на толкова много от любимите си художници. Запита се дали… Мислите й бяха прекъснати от звъненето на телефона.

Тъй като минаваше полунощ, тя реши, че сигурно е грешка.

— Нали ти казах, ще се чуем скоро — рече й някой.

— Лягай си, майтапчия такъв.

— Вече съм си легнал. Хайде, сутринта ще ти звънна пак — добави Даниъл.