Джефри Арчър - Търговецът

— От тях ще научиш почти всичко, което трябва да знаеш за семейство Тръмпър.

— А къде е този архив?

— На четвъртия етаж, в тясна стаичка в дъното на коридора.

Когато накрая Кати намери килера с архива, се наложи да избърше пласта прах и дори да махне някоя и друга паяжина. Седна с подгънати нозе на пода и се зае да отгръща страниците, погълната от възхода на Чарлс Тръмпър, започнал като продавач на сергия в Уайтчапъл, за да стигне до строежа на кулите „Тръмпър“ в Челси. Макар че в онези първи години вестникарските материали бяха твърде откъслечни, Кати откри в „Ивнинг Стандард“ кратка дописка, от която направо застина. От времето страницата беше пожълтяла, в горния десен ъгъл бе отпечатана датата: осми септември 1922 година, която почти не се четеше.

Вчера сутринта в дома на господин и госпожа Тръмпър на Гилстън Роуд номер единайсет е проникнал висок мъж около трийсетте, небръснат и облечен в износен шинел. Избягал е с малка маслена картина, която вероятно не е особено ценна. По това време в къщата е била госпожа Тръмпър, бременна в седмия месец, която от уплаха е припаднала. По-късно съпругът й я е откарал по спешност в болница „Гай“.

Там завеждащият хирургическото отделение господин Армитидж я е оперирал незабавно, но момиченцето се е родило мъртво. Госпожа Тръмпър ще остане още няколко дни под лекарско наблюдение в болницата.

Който по онова време е бил в района, нека се свърже с полицията.

Погледът на Кати падна върху втора статия, излязла около три седмици по-късно.

Полицаите са открили захвърлен шинел, с който вероятно е бил облечен мъжът, проникнал сутринта на седми септември в дома на господин и госпожа Тръмпър на Гилстън Роуд номер единайсет в Челси. Установено е, че шинелът принадлежи на капитан Трентам от Кралския стрелкови полк, който доскоро е служил в Индия.

Кати прочете втори, после трети път вестникарските дописки. Нима наистина беше дъщеря на човек, който се е опитал да ограби сър Чарлс и носи вина за смъртта на второто му дете? И какво общо имаше с всичко това картината? Как госпожа Бенет се е сдобила с нея? И по-важно, защо лейди Тръмпър е проявила интерес към маслено платно на неизвестен художник, което очевидно нямаше стойност? След като не можа да си отговори на всички тези въпроси, Кати събра изрезките от вестници и ги пъхна най-отдолу в купчината. Изми си ръцете. Идеше й да се върне долу и да зададе един по един въпросите и на лейди Тръмпър, но знаеше, че това е невъзможно.

Каталогът вече бе готов и се продаваше близо от седмица, когато лейди Тръмпър повика в кабинета си Кати. Момичето се притесни, да не би да е изскочила някоя ужасна грешка или някой да е открил нещо за Богородицата с Младенеца, което тя е трябвало да включи в каталога.

След като момичето влезе в кабинета, Беки му каза:

— Моите поздравления!

— Благодаря ви — пророни Кати, макар и да не знаеше за какво точно я хвалят.

— Каталогът се е разграбил до последната бройка и сега трябва бързичко да правим допечатка.

— Съжалявам само, че така и не открих нищо за картината на съпруга ви — рече Кати, изпитала облекчение, че Ребека я е повикала не заради това.

Надяваше се и шефката да сподели с нея как сър Чарлс се е сдобил с малкото маслено платно и дори да хвърли някаква светлина върху връзката му с капитан Трентам.

— Не се изненадвам — каза Беки, без да дава повече обяснения.

„Знаете ли, в архива се натъкнах на статия, където се споменава капитан Гай Трентам, и се питах…“, искаше й се на Кати да каже, но тя продължи да мълчи.

— Желаеш ли другата седмица и ти да помагаш в търга? — попита Беки.

В деня, за когато беше насрочен търгът с произведения на италианската живопис, Кати бе обвинена от Саймън, че „си е глътнала езика“.

Търгът започна много добре, всички картини се продаваха над предварително определената цена и Кати бе много щастлива, когато „Базилика Сан Марко“ достигна рекордна за Каналето сума.

След като малкото маслено платно на сър Чарлс замени шедьовъра, Кати усети, че настръхва. Вероятно заради начина, по който светлината падаше върху картината, момичето веднага разбра, че и това е шедьовър. Първото, което й хрумна, бе, че й се иска много да купи платното, жалко само, че не разполагаше с двеста лири стерлинги.

Когато изображението на Богородица бе свалено от статива, Кати се притесни много. Непознатият вероятно беше прав в твърдението, че това всъщност е оригинал на Бронзино. Тя не беше срещала по-прекрасен образец на типичните за живописеца закръглени младенци с озарени от слънцето ореоли. Лейди Тръмпър и Саймън не стовариха вината върху Кати и продължиха да убеждават всички, че картината е копие и галерията знае за нея от години.