Джефри Арчър - Търговецът

— Ще бъдеш сензацията на вечерта, така да знаеш.

От безусловното му одобрение тя се почувства по-самоуверена — най-малкото докато застанаха на стълбите пред дома на семейство Тръмпър на Итън Скуеър.

Когато Саймън почука на вратата на своите работодатели, Кати се замоли да не й проличи, че никога досега не са я канили в такава красива къща. Ала от опасенията й не остана следа, когато икономът им отвори и ги покани вътре. Вниманието й веднага бе приковано от нещо. Докато другите пресушаваха сякаш безбройните бутилки шампанско и си похапваха от сандвичите върху разнасяните от прислугата подноси, тя насочи вниманието си другаде и дори тръгна нагоре по стълбището, като пиеше с очи всяка от изникващите пред нея неописуеми наслади.

Първо Курбе — натюрморт във великолепни червени, оранжеви и зелени тонове, после Пикасо — два гълъба с почти докосващи се човки, заобиколени от розови цветя, след още едно стъпало погледът на Кати падна върху платно на Писаро с изобразена на него старица, понесла на гръб наръч сено — преобладаваха различните отсенки на зеленото. Ала младата жена направо затаи дъх, когато зърна картината на Сисле — Сена, нарисувана така, че да изпъкнат всички пастелни оттенъци.

— Тази ми е любимата и на мен — каза някой зад нея.

Кати се обърна и видя снажен рошав младеж, грейнал в такава усмивка, че и тя му се усмихна. Смокингът очевидно го притесняваше, папийонката му беше килната на една страна, младежът се беше подпрял на перилата така, сякаш без тях ще се строполи на земята.

— Много е красива — съгласи се Кати. — Когато бях по-малка, и аз обичах да рисувам, но именно Сисле накрая ме убеди да не си губя времето.

— В смисъл?

Младата жена въздъхна.

— Нарисувал е тази картина едва седемнайсетгодишен, още докато е бил ученик.

— Майко мила! — възкликна младежът. — Сред нас имало истинска познавачка! — Кати се усмихна на новия си познат. — Дали да не хвърлим едно око и на картините на горния етаж?

— Ами ако сър Чарлс се разсърди?

— Едва ли — отвърна младежът. — В края на краищата какъв е смисълът да си колекционер, ако другите нямат възможност също да се порадват на произведенията, които си събрал?

Насърчена от увереността му, Кати изкачи още едно стъпало.

— Невероятно! — ахна тя. — Ранно платно на Сикърт. Почти не се появяват на пазара.

— Очевидно работите в галерия.

— Работя в „Тръмпър“ — оповести гордо тя. — Галерията на Челси Терас номер едно. А вие?

— Може да се каже, че и аз работя за „Тръмпър“ — призна си младежът.

С крайчеца на окото Кати видя, че от една стая на горния етаж излиза сър Чарлс — тя за пръв път се срещаше толкова отблизо с председателя на управителния съвет. Подобно на Алиса й се прииска да изчезне в някоя ключалка, ала новият й познат дори не трепна — очевидно се чувстваше като у дома си.

Докато слизаше по стълбите, домакинът се усмихна на Кати.

— Здравейте — поздрави ги той, когато се изравни с тях. — Аз съм Чарли Тръмпър и вече знам всичко за вас, млада госпожице. Видях ви, разбира се, на търга на произведения на италианската живопис, а Беки не може да ви нахвали, справяли сте се блестящо. А, между другото, моите поздравления за каталога.

— Благодаря ви, сър — промълви Кати, понеже не знаеше какво друго да каже, а председателят на управителния съвет продължи да слиза по стълбището, като я заливаше със словесен поток, без изобщо да обръща внимание на спътника й.

— Гледам, вече сте се запознали със сина ми — допълни сър Чарлс и се извърна да я погледне. — Но не се хващайте на невинния му преподавателски вид, и той е непрокопсаник като баща си. Покажи й, Даниъл, картината на Бонар.

С тези думи сър Чарлс се скри в дневната.

— А, да, картината на Бонар. Гордостта и радостта на баща ми — рече младежът. — Не знам да съществува по-добър начин да примамиш в спалнята едно момиче.

— Значи ти си Даниъл Тръмпър?

— Не, аз съм Рафълс, прочутият крадец на произведения на изкуството — отвърна той, после хвана Кати за ръката и я затегли нагоре по стълбите към спалнята на майка си и баща си. — Я да видим какво ще кажеш за това!

— Изумително — беше единственото, което успя да изрече Кати, захласната по голата жена на Бонар — неговата любовница Мария, подсушаваща се след баня.

Картината беше окачена над спалнята.

— Баща ми е страшно горд с тази дама — обясни Даниъл. — Постоянно ни повтаря как бил платил за нея всичко на всичко триста гвинеи. Почти не отстъпва на… — не се доизказа младежът.