Джефри Арчър - Търговецът

След края на търга младата жена се зае да сверява етикетите отзад на картините, за да е сигурна, че са в правилната последователност и няма да станат грешки. Саймън бе застанал малко встрани и обясняваше на собственика на една галерия кои платна не са достигнали предварително определените цени и затова ще бъдат продадени отделно. Момичето се вцепени, когато веднага щом галеристът си тръгна, лейди Тръмпър се обърна към Саймън и възкликна:

— Тая проклетия Трентам пак започна с нейните номера. Видя ли я дъртата вещица, седеше в дъното на залата?

Саймън кимна, но не отвърна нищо.

Някъде седмица след като епископът на Реймс каза тежката си дума, Саймън покани Кати на вечеря в жилището си в Пимлико.

— Правим малък празник — добави той и обясни, че е повикал всички, участвали пряко в търга с италиански картини.

Вечерта Кати отиде у Саймън и завари почти всички от отдел „Стари майстори“ — вече си пийваха вино, а когато седнаха да вечерят, само Ребека Тръмпър я нямаше. За кой ли път Кати почувства, че дори когато отсъстват, Тръмпърови умеят да създават задушевна, едва ли не семейна атмосфера. Гостите си хапнаха до насита от супата от авокадо, а после и от дивата патица, която, както научиха, Саймън бил приготвял цял следобед. Кати и един младеж на име Джулиан от отдел „Редки книги“ останаха след другите, за да помогнат с чистенето.

— Не си играй да миеш чиниите — рече Саймън. — Все пак имам домашна помощница, тя какво ще прави утре цяла сутрин?

— Това може да го каже само един мъж — отвърна Кати и продължи да мие съдовете. — Но да ти призная, останах от користни подбуди.

— Я да чуем! — подвикна домакинът, след което грабна кърпата уж да помогне на Джулиан, който подсушаваше чиниите.

— Коя е госпожа Трентам? — попита ни в клин, ни в ръкав Кати. Саймън се извърна рязко и я изгледа, затова тя добави притеснена: — Чух, че Беки споменава името й няколко минути след като търгът приключи и онзи тип с туиденото сако, дето вдигна такава шумотевица, изчезна.

Известно време мъжът не отговори, сякаш умуваше какво да каже. След още две подсушени чинии подхвана:

— Всичко е започнало много отдавна, още преди да се появя аз. А имай предвид, че съм работил заедно с Беки в „Сотби“ цели пет години, преди тя да ме повика в галерия „Тръмпър“. Да ти призная, и аз не знам защо двете с госпожа Трентам се мразят толкова много, знам обаче, че през Първата световна война синът на госпожа Трентам — Гай, и сър Чарлс са воювали заедно и че Гай Трентам е свързан по някакъв начин с картината на Богородица и Младенеца, която беше извадена от търга. Единственото, което съм научил през годините освен това, е, че Гай Трентам се е вдигнал и е заминал за Австралия малко след като… ей, това беше една от най-хубавите ми чаши за кафе!

— Извинявай — каза Кати. — Ужасно недодялана съм. — Тя се наведе и започна да събира ситните парчета порцелан, пръснали се из цялата кухня. — От къде да купя същата чаша?

— На щанда за стъклария в универсален магазин „Тръмпър“ — отговори Саймън. — Вървят по два шилинга едната. — Кати се засмя. — Но ти все пак послушай съвета ми — добави мъжът. — Помни, че по-старите служители си имаме златно правило за тая госпожа Трентам.

Кати спря да събира парчетата.

— Никога не я споменаваме пред Беки, освен ако тя не засегне темата. И за нищо на света не изричаме името в присъствието на сър Чарлс. Направиш ли го, нищо чудно да те уволни веднага.

— Едва ли ще имам тази възможност — рече младата жена. — Не съм го срещала никога. Виждала съм го отблизо само на търга с италиански картини, когато седеше на седмия ред.

— Е, това поне можем да ти го уредим — каза домакинът. — Нали нямаш нищо против да ме придружиш другия четвъртък у Тръмпърови, организират празненство в новия си дом на Итън Скуеър.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно — потвърди Саймън. — Сър Чарлс едва ли ще погледне с добро око, ако му се появя с Джулиан.

— В галерията съм отскоро, няма ли да е твърде самонадеяно да се появя под ръка с началника на отдела?

— Сър Чарлс не знае какво означава думата „самонадеяно“.

По време на обедната почивка Кати прекара доста часове по магазините за дамско облекло в Челси, докато избере тоалет, според нея подходящ, за да се яви с него на празненството у Тръмпърови. Накрая се спря на слънчогледово жълта рокля с широк колан, която според продавачката била идеална за коктейли. В последния момент Кати се притесни, че дължината — или липсата на такава, вероятно е прекалено дръзка за случая. Но когато Саймън дойде да я вземе от жилището й на Челси Терас номер сто трийсет и пет, първото, което й каза, бе: