Джефри Арчър - Търговецът

После затвори.

На другата заран й се обади малко след осем.

— Тъкмо излизам от банята — обясни Кати.

— Значи приличаш на Мария. Дали да не дойда да ти избера кърпа?

— Благодаря, вече съм се омотала с нея.

— Жалко — каза Даниъл. — Много ме бива да подсушавам. Но щом ме лишаваш от това удоволствие — добави той още преди Кати да е успяла да изрече нещо, — ще дойдеш ли в събота при мен в „Тринити“? Тогава е празникът на колежа. На семестър имаме само един-два празника, ако ми откажеш, няма никаква надежда да ме видиш в близките три месеца.

— В такъв случай приемам. Но само защото не съм ходила на празник още откакто съм завършила училище.

След като уреди да почива в събота, в петък Кати хвана влака за Кеймбридж и видя, че Даниъл я чака на перона. Беше всеизвестно, че и най-самоуверените гости се стряскат от атмосферата в преподавателската менза, въпреки това Кати се чувстваше много добре сред професорите. Е, недоумяваше как мнозина от тях доживяват до дълбоки старини, ако наистина им се случва често да ядат и да пият толкова много.

— Не се живее с единия хляб — каза само Даниъл по време на гощавката, състояща се от цели седем блюда.

Когато ги поканиха в жилището на ректора, Кати реши, че пирът е свършил, но отново се озова сред какви ли не вкуснотии и бутилка портвайн, която постоянно кръжеше от ръка на ръка и сякаш нямаше свършване. Накрая Кати успя да се отскубне, макар че часовникът върху кулата на „Тринити“ вече бе отброил полунощ. Даниъл я изпрати до стаята за гости, която й беше запазил в едно от общежитията, и предложи на другия ден да отидат на утринната служба в параклиса.

— Пак добре, че не ме покани на закуска — рече младата жена, а Даниъл я целуна по бузата и се сбогува.

Стаята, която й беше взел, бе по-тясна и от жилището на Челси Терас сто трийсет и пет, ала Кати заспа още щом положи глава върху възглавницата, и се събуди чак когато забиха камбаните — вероятно на параклиса към Кралския колеж.

Двамата с Даниъл влязоха в него точно когато малките хористи тръгнаха да обикалят в индийска нишка нефа. Кати се трогна от песента им дори повече, отколкото от песнопенията на същия хор върху грамофонната плоча, която притежаваше.

След благословията Даниъл предложи да се поразходят покрай реката, за да се отървели от „излишните килограми“, които били натрупали предния ден. Хвана я за ръката и не я пусна, докато след час не се върнаха за скромния обяд в колежа.

Следобед я разведе из музея „Фицуилям“, където Кати бе направо очарована от „Дявол, поглъщащ деца“ на Гоя.

— Точно както в преподавателската менза на „Тринити“ — подметна Даниъл и я поведе към „Куин“, където слушаха студентски струнен квартет, изпълнил фуга на Бах.

Когато си тръгнаха оттам, по Силвър стрийт вече примигаха светлини.

— Без вечеря, много те моля — рече уж възмутена Кати, докато минаваха по Математическия мост.

Даниъл прихна и след като прибраха от общежитието на „Тринити“ куфара на Кати, я закара бавно със стария си автомобил до Лондон.

— Благодаря ти за прекрасната събота и неделя — рече Кати, когато той спря пред жилището й на Челси Терас сто трийсет и пет. — Всъщност „прекрасна“ не е точната дума.

Даниъл я целуна лекичко по бузата.

— Хайде да го повторим и следващата седмица — покани я той.

— И дума да не става — отвърна Кати. — Няма да дойда, ако наистина, както каза, си падаш по слаби жени.

— В такъв случай ще повторим всичко без пиршествата, другия път може да поиграем и тенис. Това вероятно ще е единствената възможност да проверя добри ли са тенисистките в Мелбърнския университет.

Кати се засмя.

— А, да, нали ще благодариш от мое име на майка си за страхотното празненство в четвъртък? Наистина незабравима седмица!

— Нямам нищо против да го направя, но ти вероятно ще я видиш преди мен.

— Как така, няма ли да нощуваш у вашите?

— Не. Налага се да се връщам в Кеймбридж — утре до девет сутринта трябва да съм проверил едни писмени работи.

— Можех да се прибера и с влака.

— А аз щях да се лиша от два часа в твоята компания — рече младежът и й махна за довиждане.

Още след първия път, когато преспаха заедно на неудобното единично легло в уютната тясна стаичка на Даниъл, Кати разбра, че иска да прекара остатъка от живота си именно с него. Лошото само беше, че той е син на сър Чарлс Тръмпър.

Кати му се примоли да не казва на родителите си, че се виждат толкова често. Обясни, че била решена да прави, да струва, но да докаже, че заслужава мястото си в галерия „Тръмпър“, и не искала да я смятат за връзкарка, понеже ходи със сина на шефката.