Джефри Арчър - Търговецът

След търга със сребърни предмети, след удара, който нанесе на непознатия с жълтата вратовръзка, и по-късно след разговора на четири очи с журналиста от „Дейли Телеграф“ тя се почувства по-уверена и вече нямаше нищо против да съобщи на семейство Тръмпър, че се е влюбила в единственото им дете.

В понеделник след търга Беки я покани за член на управата на галерията, която дотогава се състоеше единствено от Саймън, Питър Фелоус — шефа на изследователския отдел — и самата Беки.

Тя помоли Кати да подготви и каталога за есенния търг на произведения на импресионистите и я натовари и с други отговорности, включително с ръководството на продавачите долу в галерията.

— Следващия път ще те изберат направо в управителния съвет на цялото акционерно дружество — подметна ехидно Саймън.

По-късно същата сутрин Кати се обади по телефона на Даниъл, за да му съобщи новината.

— Това означава ли, че можем най-сетне да престанем да се крием от нашите?

Когато няколко седмици по-късно баща му се обади, за да му каже, че те с майка му искат да дойдат в Кеймбридж, понеже имали да му съобщават „нещо важно“, Даниъл ги покани следващата неделя на чай в жилището си в общежитието, като ги предупреди, че и той има важни новини.

Онази седмица Даниъл и Кати говореха всеки ден по телефона и младата жена се запита дали не е по-разумно поне да предупредят майка му и баща му, че ще присъства и тя. Даниъл не искаше и да чуе — твърде рядко му се отварял случай да изненада баща си и нямал намерение да се лишава от удоволствието да види изумените им лица.

— Ще ти доверя още една тайна — допълни той. — Кандидатствам за преподавателско място в Кралския колеж в Лондон.

— Божичко, на какви жертви си готов, доктор Тръмпър! — възкликна Кати. — Ако дойдеш в Лондон, аз няма да съм в състояние да те храня така, както ви хранят в „Тринити“.

— Това да се чува. Тъкмо няма да ми се налага да ходя толкова често на шивач.

Кати си помисли, че всички, събрали се на чай в стаята на Даниъл, са неописуемо щастливи, макар че в началото Беки бе малко напрегната и след неочакваното телефонно обаждане на някакъв мъж на име господин Бейвърсток се притесни още повече.

Сър Чарлс се зарадва искрено на новината, че те с Даниъл смятат да се оженят през великденската ваканция, Беки също бе щастлива, задето Кати ще й стане снаха. Чарли изненада младата жена, когато изведнъж смени темата и попита кой е рисувал акварела над писалището на Даниъл.

— Кати — обясни синът му. — Най-после имаме в семейството и художничка.

— Виж ти, много добре рисуваш, млада госпожице! — ахна невярващо Чарли.

— Безспорно — потвърди Даниъл и се взря в картината. — Годежен подарък ми е — обясни той. — И още нещо — това е единствената картина, която Кати е рисувала, откакто е пристигнала в Англия, ето защо е безценна.

— Ще ми нарисуваш ли и на мен една? — попита Чарли, след като разгледа по-внимателно акварела.

— С огромно удоволствие — отговори младата жена. — Но къде ще я сложиш? В гаража ли?

След като похапнаха, четиримата излязоха да се разходят покрай реката, Кати обаче бе разочарована, че родителите на Даниъл бързат да се приберат в Лондон и няма да дойдат с тях на вечерната служба в параклиса.

Подир службата двамата с Даниъл се любиха на тясното му легло и Кати го предупреди, че Великден може би е твърде далеч.

— В смисъл? — учуди се младежът.

— Мензисът ми закъснява с цяла седмица.

Даниъл бе на върха на щастието и настоя веднага да звъннел на майка си и баща си, за да сподели и с тях радостната вест.

— Я не ставай за смях! — спря го Кати. — Още не е сигурно. Дано само не се възмутят, когато истината излезе наяве.

— И таз добра, да се възмутят! Когато съм се родил, дори не са били женени.

— Откъде знаеш?

— Сверих датата, вписана в акта ми за раждане в Съмърсет Хаус, с датата в свидетелството им за брак. Проста работа. Както личи, в началото никой не е искал да си признае, че съм негов.

При тези думи Кати се убеди, че преди да се е омъжила, трябва веднъж завинаги да изясни дали има някаква роднинска връзка с госпожа Трентам. През последната година бе толкова погълната от Даниъл, че рядко си мислеше за своите родители, но не искаше да допусне след време Тръмпърови да си помислят, че ги е мамила, и още по-страшно, да разберат, че по един или друг начин е свързана с най-заклетия им враг. Съвсем случайно беше разбрала къде живее госпожа Трентам и реши да й пише веднага щом се прибере в Лондон.