Джефри Арчър - Търговецът

Когато по време на вечеря същия ден Чарли разбра за сервиза, съветът му беше съвсем прост: не го включвай в търга и… повиши Кати.

— Не е толкова лесно да направя първото — отвърна Беки. — Тази седмица трябва да разпратим каталога. Как ще обясним на госпожа Досън, че сме махнали сервиза, завещан й от нейната мила майчица?

— Мен ако питаш, няма никаква мила майчица. А не си включила сервиза в търга, защото си имала всички основания да смяташ, че е откраднат.

— Направим ли го, нищо чудно да ни съдят за неспазване на договора — възрази жена му. — Ами ако се окаже, че госпожа Досън е напълно невинна? Ако тръгне да ни съди, няма да можем да се оправдаем с нищо.

— Ако тази Досън наистина е невинна, както смяташ, защо госпожа Трентам проявява такъв интерес към сервиза й за чай? Не знам защо, но ми се струва, че тя вече си има сервиз.

Беки прихна.

— О, има, и още как. Знам, защото дори съм го виждала, макар че така и не си получих обещаната чаша чай.

След три дни инспектор Дийкинс се обади по телефона на Беки, за да й съобщи, че в нотингамската полиция не разполагат със сведения в техния район да е откраднато нещо, което да отговаря на описанието на сервиза за чай, и че за пръв път от него са чули името на госпожа Досън. Ето защо той бил разпратил запитване до всички полицейски участъци в страната.

— Но — добави Дийкинс — полицаите в провинцията не са особено отзивчиви, когато трябва да предоставят сведения на колегите си в столицата.

Докато затваряше, Беки реши въпреки опасенията на Чарли да даде зелена светлина и да разпратят каталога, който замина още същия ден заедно с поканите за отбрани гости.

Двама журналисти бяха поръчали билети за търга. Понеже вече беше патила, Беки ги провери, колкото да научи, че и двамата работят за национални всекидневници и многократно са отразявали търговете в галерия „Тръмпър“.

Саймън Матюс беше на мнение, че Беки взима случката твърде присърце, докато Кати бе по-склонна да се съгласи със сър Чарлс, че е по-разумно да не включват в търга сервиза за чай, докато Дийкинс не потвърди, че той не е краден.

— Ако изтегляме всеки експонат, към който този тип проявява интерес, нищо чудно в скоро време да се наложи да пуснем кепенците и да се отдадем на звездобройство — подметна Саймън.

В понеделника преди търга инспектор Дийкинс се обади и настоя да се види незабавно с Беки. След половин час вече беше в галерията, отново заедно със сержанта. Този път единственото, което извади от чантата, беше брой на излизащия в Абърдийн „Ивнинг Експрес“ от петнайсети октомври 1949 година.

Помоли да му покажат повторно сервиза за чай от времето на крал Джордж. Беки кимна и полицаят сравни старателно всяка вещ със снимката на една от вътрешните страници на вестника.

— Точно така, същите са — оповести той, след като отново свери сервизите.

Показа снимката и на Беки. Кати и Питър Фелоус също разгледаха внимателно всяка част от сервиза и я свериха с фотографията и трябваше да се съгласят с Дийкинс, че съвпадението е пълно.

— Та това сервизче е откраднато преди три месеца от Музея на среброто в Абърдийн — обясни инспекторът. — Ония некадърници от местната полиция дори не си дадоха труда да ни уведомят. Очевидно смятат, че не им влиза в работата.

— И какво ще правим сега? — попита Беки.

— Колегите в Нотингам вече са гостували на госпожа Досън и са открили и други сребърни предмети и накити, укрити в къщата. Отвели са я в участъка, та, както биха се изразили журналистите, тя да съдейства на разследването. — Дийкинс прибра вестника в чантата. — Позвъних, за да потвърдя какво съм научил и вероятно още днес госпожа Досън ще бъде обвинена в кражба. Но се опасявам, че ще се наложи да занеса сервиза в Скотланд Ярд — като веществено доказателство.

— Разбира се — отвърна Беки.

— Сержантът ще ви издаде разписка, лейди Тръмпър. Искам да ви благодаря и за съдействието. — Инспекторът погледна възхитен сервиза и се поколеба. — Една месечна заплата.

Той вдигна шапка, после двамата полицаи си тръгнаха от галерията.

— И сега какво ще правим! — възкликна Кати.

— Нямаме голям избор — въздъхна тежко Беки. — Ще започнем търга, все едно не е станало нищо, и когато стигнем до сервиза, просто ще обявим, че е изтеглен.

— Да де, но нашият приятел веднага ще скочи и ще оповести на всеослушание: „Ето ви още един пример как галерията рекламира откраднати вещи и в последния момент ги вади от търга!“. Всички ще си помислят, че сме заприличали на заложна къща, а не на галерия — подвикна ядосан Саймън. — Май е крайно време да ограничим достъпа и да допускаме само проверени хора.