Джефри Арчър - Търговецът

— Предварително определена цена седемдесет лири стерлинги. Един от най-хубавите сервизи.

— Непознатият явно е съгласен с вас — отвърна Кати, — дълго оглежда всеки предмет, през цялото време си водеше записки, после си тръгна. Дори свери чайника със снимка, която носеше.

— Нашата ли?

— Не, очевидно друга.

Беки отново погледна илюстрацията в каталога.

— Не бях тук, когато сте се върнали от заседанието, защото след като мъжът си тръгна от галерията, реших да го проследя.

— Проявила си съобразителност — похвали я шефката й и се усмихна. — И къде изчезна нашият тайнствен непознат?

— Отиде на Честър Скуеър — отвърна по-младата жена. — Голяма къща по средата отдясно. Мъжът пусна в пощенската кутия някакъв пакет, но не влезе в къщата.

— На номер деветнайсет ли?

— Точно така — изненада се Кати. — Знаете ли къщата?

— Само отвън — рече Беки, без да дава повече обяснения.

— Мога ли да помогна с още нещо?

— Да, можеш. Като начало помниш ли нещо за клиента, донесъл сервиза?

— О, да — потвърди Кати, — понеже ме повикаха аз да обслужа жената. — Тя помълча, помълча и добави: — Не се сещам за името, но беше възрастна и… точно така, доста изтънчена, така бих я описала. — Кати се поколеба и продължи: — Доколкото си спомням, обясни, че е дошла чак от Нотингам. Сподели, че сервизът е наследство от майка й. Не й се искало да го продава, но била „притисната от обстоятелствата“. Точно така се изрази.

— А какво бе мнението на господин Фелоус, когато му показа сервиза?

— Един от най-прекрасните образци от онова време, обявявани някога на търг — всичките му части са почти в отлично състояние. Както виждате и от предварителната оценка, Питър е убеден, че сервизът ще получи добра цена.

— В такъв случай е най-разумно още сега да се обадим в полицията — отсече Беки. — Само това оставаше нашият тайнствен мъж пак да се изтъпани пред всички на самия търг и да обяви, че и този сервиз е откраднат.

Тя вдигна слушалката на апарата върху писалището и помоли да я свържат със Скотланд Ярд. Подир малко се обади някой си инспектор Дийкинс от отдел „Углавно следствие“ и след като изслуша подробностите за случилото се сутринта, се съгласи още същия следобед да дойде в галерията.

Появи се в три и нещо, придружаван от сержант. Беки веднага заведе и двамата при началника на отдела Питър Фелоус. Той посочи почти незабележимата драскотинка, която бе открил върху сребърен поднос. Беки се свъси. Началникът на отдела прекъсна работата си и отиде при масата в средата на кабинета, където вече беше изложен сервизът от четири части.

— Красота! — възкликна инспекторът, след което се надвеси и погледна пробата. — Вероятно е произведен в Бирмингам някъде около 1820 година.

Беки вдигна вежда.

— Това ми е хобито — обясни инспекторът. — Сигурно по тази причина възлагат все на мен случаи като този.

Той извади от чантата си някаква папка и прегледа тестето снимки с приложено към тях подробно описание на сребърни предмети, откраднати наскоро в района на Лондон. Час по-късно волю-неволю се съгласи с Фелоус: никоя от тях не отговаряше на описанието на сервиза за чай от времето на крал Джордж.

— При нас не е получавано оплакване, че липсва такъв сервиз — призна Дийкинс. — Лъснали сте много добре предметите — обърна се той към Кати, — няма никаква надежда да открием отпечатъци.

— Съжалявам — промълви девойката и поруменя.

— Нямате вина, драга ми госпожице, просто сте проявили голямо старание. Де да можеше и моите сребърни предмети да изглеждат така! Все пак ще проверя в полицейския участък на Нотингам, може пък те да знаят нещо. Ако и там ударим на камък, за всеки случай ще разпратя описанието на сервиза до всички полицейски участъци в Обединеното кралство. Ще помоля да проверят и тая госпожа…

— Досън — каза Кати.

— Точно така, госпожа Досън. Това вероятно ще отнеме доста време, но веднага щом науча нещо, ще се свържа с вас.

— Между другото, търгът е след три седмици, във вторник — напомни Беки на инспектора.

— Дотогава ще се постарая да ви съобщя какво съм установил — обеща мъжът.

— Да оставим ли страницата в каталога, или предпочитате да изтеглим сервиза от търга? — поинтересува се Кати.

— А, не, не изтегляйте нищо. Много ви моля, оставете каталога така, както си е. Току-виж някой си познае сервиза и се свърже с нас.

„Някой вече го е познал“, помисли Беки.

— И понеже стана дума — продължи Дийкинс, — ще ви бъда много признателен, ако ми дадете за ден-два копие от снимката в каталога и някой от негативите.