Джефри Арчър - Търговецът

— Ами купувачите? — заяде се Пол Мерик.

— С тях нямаме затруднения. Ако разполагате със стока, която да продавате, купувачите винаги ще дойдат при вас. Именно продавачите захранват една галерия, провеждаща търгове, и те са не по-малко важни от купувачите.

— Това е ясно и на малките деца — прекъсна я с усмивка Чарли. — Други въпроси?

Тъй като всички продължиха да мълчат, той благодари на членовете на управителния съвет за присъствието и стана от мястото си — знак, че заседанието е приключило.

Беки си събра книжата и тръгна заедно със Саймън обратно към галерията.

— Приключихте ли с оценката на експонатите, предвидени за търга със сребърни предмети? — попита тя точно когато двамата скочиха в асансьора малко преди вратите да се затворят.

Натисна копчето с буквата „П“ върху него и асансьорът потегли към партера.

— Да, снощи. Общо в търга са включени сто трийсет и два предмета. Според мен ще успеем да ги продадем за около седем хиляди лири стерлинги.

— Сутринта видях за пръв път каталога — отбеляза Беки. — Както личи, Кати отново се е справила блестящо. Открих само две-три дребни грешки, но нека прегледам коректурите, преди да го пратите в печатницата.

— Разбира се — каза Саймън. — Ще я помоля днес следобед да ти ги донесе в кабинета.

Двамата слязоха от асансьора.

— Това момиче се оказа голяма находка — рече Беки. — Направо не проумявам какво е вършела в онзи хотел, където работеше, преди да дойде при нас. Ще ми бъде много мъчно за нея, когато се върне в Австралия.

— Ако се вярва на мълвата, мислела да поостане тук.

— Каква добра новина! Пък аз си мислех, че смята да стои в Лондон най-много две-три години и после да се прибере в Мелбърн.

— Да, така е. Но май съм на път да я убедя да остане още.

Беки понечи да разпита заместника си, но още щом влязоха в галерията, бе наобиколена от доста от подчинените си, дошли при нея по един или друг въпрос.

След като поговори с тях, тя прати една от продавачките да потърси Кати.

— В момента я няма, лейди Тръмпър — отвърна момичето. — Преди около час я видях да излиза.

— А знаеш ли къде е отишла?

— Съжалявам, но нямам представа.

— В такъв случай, веднага щом се върне, я помоли да дойде при мен в кабинета. През това време ми прати коректурите за каталога за сребърните предмети.

Докато вървеше към стаята си, й се наложи да спре още няколко пъти, за да обсъди един или друг проблем, възникнал в нейно отсъствие, така че, когато седна зад писалището, коректурите за каталога вече я чакаха. Беки запрелиства бавно страниците, като сравняваше всеки експонат със снимката и после проверяваше подробното описание. Тъкмо изучаваше фотографията на съдинката за горчица от времето на крал Джордж, за която преди години Чарли се бе изръсил доста в „Кристи“, когато на вратата се почука и в кабинета надзърна младо момиче.

— Търсили сте ме.

— Да. Влизай, Кати.

Беки вдигна очи към високото стройно момиче с буйна къдрава руса коса и лице, по което още личаха лунички. Ласкаеше се при мисълта, че навремето и тя е имала изваяното телце на Кати, но огледалото в банята доста жестоко й напомняше, че наближава шеметно петдесетия си рожден ден.

— Исках само да прегледам последните коректури на каталога на търга със сребърни предмети, преди да ги пратите в печатницата.

— Извинявайте, че не бях тук, когато сте се върнали от заседанието на управителния съвет — рече Кати. — Изникна нещо, което ме притесни. Може и да драматизирам, но ми се струва, че трябва да знаете.

Беки си свали очилата, сложи ги върху писалището и погледна съсредоточено момичето.

— Слушам.

— Помните ли онзи мъж, който на търга за италиански картини скочи от мястото си и предизвика цялата шумотевица около Бронзино?

— Оставаше да не го помня!

— Днес сутринта отново беше в галерията.

— Сигурна ли си?

— Повече от сигурна. Набит, с прошарена коса, кафеникави от тютюна мустаци и бледо лице. Толкова е нагъл, че отново бе облечен в същото ужасно туидено сако с жълтата вратовръзка.

— Какво иска пък сега?

— И аз не знам, макар че не го изпусках от очи. Не разговаря с никого от галерията, но прояви подчертан интерес към някои от експонатите, включени в търга със сребърни предмети, особено към номер деветнайсет.

Беки си сложи отново очилата и бързо отгърна страниците на каталога, докато стигна до въпросния експонат: „Сребърен сервиз за чай от времето на крал Джордж, състоящ се от четири части — чайник, захарница, цедка и щипци за захар, всички с отпечатана върху тях проба с малка котва“. Тя погледна и буквите „АХ“ отстрани в полето.