Джефри Арчър - Търговецът

— Колко печели сега един продавач? — попита тихо господин Бейвърсток.

— Двеста и шейсет лири стерлинги годишно — отвърна Артър Селуин, без да му се налага да проверява. — С парите за прослужено време, които плащаме на всички, работили в дружеството петнайсет години, сумата нараства на цели четиристотин и десет лири годишно.

— Безброй пъти сме превишавали тази сума — уточни доста рязко Чарли. — И така, крайно време е да решим ще отстояваме ли становището си, или ще се поддадем на исканията на профсъюзите?

— Струва ми се, господин председателю, че приемате нещата твърде драматично — намеси се Дафни, която досега беше мълчала. — Може да се окаже, че те не са нито толкова черни, нито толкова бели, колкото си мислите.

— Предлагате ли нещо друго? — възкликна Чарли, без дори да се опитва да прикрива учудването си.

— Зависи, господин председателю. Първо, нека видим какво рискуваме, ако повишим заплащането на служителите. Очевидно ще се лишим от доста средства, да не говорим пък, че ще ни обявят за мекушави. От друга страна, ако не изпълним исканията им, вероятно ще загубим и добри, и по-лоши работници, които ще отидат при основните ни конкуренти.

— И какво предлагате, лейди Уилтшир? — попита Чарли, който се обръщаше към Дафни на титла винаги когато искаше да подчертае, че не е съгласен с нея.

— Може би компромис — отвърна Дафни, но все така без да се поддава на емоциите. — Ако според господин Селуин това изобщо е възможно на този късен етап. Дали например професионалните съюзи изобщо са склонни да обсъждат някакво друго предложение за заплащането и работното време, което да бъде разгледано заедно с изпълнителния директор?

— Стига управителният съвет да реши, винаги бих могъл да поговоря с Дон Шорт, водача на Профсъюза на търговските работници — отвърна Артър Селуин. — Смятам го за свестен, разбран човек, който през годините е проявявал вярност към „Тръмпър“.

— И таз добра, изпълнителният директор да се разправя с представител на профсъюзите! — ревна Чарли. — Само това оставаше, да предложите Шорт за член на управителния съвет.

— В такъв случай господин Селуин би могъл да се срещне с него неофициално — вметна Дафни. — Убедена съм, че точно той винаги ще намери общ език с господин Шорт.

— Съгласен съм с лейди Уилтшир — подкрепи я Бейвърсток.

— Тогава предлагам да упълномощим господин Селуин да преговаря от наше име — допълни Дафни. — Да се надяваме, че ще намери начин да предотврати стачката, без да удовлетворява всичките искания на профсъюзите.

— Защо да не опитам! — рече Селуин. — На следващото заседание ще докладвам какво съм постигнал.

За кой ли път Беки се възхити на Дафни, обезвредила заедно с Артър Селуин бомбата с часовников механизъм, която председателят на управителния съвет като нищо щеше да остави да избухне насред заседателната маса.

— Благодаря, Артър — рече малко намусено Чарли. — Така да бъде. Други въпроси?

— Да — обади се Беки. — Бих искала управителният съвет да обсъди търга на сребърни предмети от времето на крал Джордж, който ще проведем следващия месец. Другата седмица ще разпратим каталозите и наистина се надявам, че стига да са свободни, членовете на съвета ще бъдат в галерията.

— Как мина последният търг на антики? — поинтересува се господин Бейвърсток.

Беки погледна в папката.

— Продадохме предмети за двайсет и четири хиляди и седемстотин лири стерлинги, от които комисионата на „Тръмпър“ съставляваше седем и половина на сто. Само три от предметите не достигнаха предварително определената цена и бяха изтеглени от търга.

— Проявявам интерес доколко успешна е била разпродажбата — обясни адвокатът — само защото на него скъпата ми съпруга закупи шкаф от времето на Чарлс Втори.

— Един от най-прелестните предмети, обявени за продажба — вметна Беки.

— Жена ми определено е на същото мнение — продължи да наддава далеч над сумата, която беше предвидила. Ще ви бъда признателен, ако не й пращате каталог на сребърните предмети.

Всички в залата се засмяха.

— Четох някъде — вметна Тим Нюман, — че в „Сотби“ смятат да вдигнат комисионата на десет на сто.

— Знам, знам — потвърди Беки. — И точно по тази причина не възнамерявам да предприемам същата стъпка най-малко още една година. Ако искам и занапред да привличам най-добрите им клиенти, трябва поне засега да предлагам по-добри условия.

Нюман кимна разбиращо.

— И все пак — продължи Беки, — ако и в бъдеще задържим комисионата на седем и половина на сто, печалбата на галерията за 1950 година няма да е толкова висока, както се надявах. Но докато водещите продавачи продължават да идват при нас, това е проблем, с който и занапред трябва да се примирявам.