Джефри Арчър - Търговецът

— Толкова иска посредникът — натърти Тим Нюман.

— Да де, но магазинът струва най-много три хиляди — намеси се и Чарли, взрян в единствената сграда на улицата, която още не му принадлежеше. — При всички положения съм подписал с господин Снедълс споразумение…

— Но не и за книгите — напомни му банкерът.

— Книгите не ни трябват — каза Беки, едва сега забелязала дебелата верига и якото резе върху входа на магазина.

— Значи не можете да притежавате и магазина — според договора ви с господин Снедълс той влиза в сила едва след като се продаде и последната книга.

— Колко всъщност струват книгите? — поинтересува се Беки.

— Съвсем в свой стил господин Снедълс е написал лекичко с молив цената върху всяка от тях — уточни Том Нюман.

— Според колегата му доктор Холкум общата сума възлизала на около пет хиляди лири стерлинги, в нея обаче не влиза…

— В такъв случай купете всички книги — нареди Чарли.

— Доколкото познавам Снедълс, той бездруго е посочил по-ниска от реалната цена. След това Беки ще продаде цялата сбирка. Така ще си покрием разходите и ще сме вътре само с хиляда лири стерлинги.

— Та както ви обяснявах, в тази цена не влиза първото издание на „Невинни песни“ на Блейк — доизказа се Нюман. — Подвързано е с велен и срещу него в описа на Снедълс е посочена цена от петнайсет хиляди лири стерлинги.

— Петнайсет хиляди лири стерлинги в момент, когато цепя косъма на две! Кой изобщо си въобразява…

— Може би някой, който знае, че не можеш да продължиш със строежа на универсалния магазин, ако не притежаваш и тази сграда — предположи Нюман.

— Но откъде…

— Въпросната книга на Блейк е закупена от книжарница „Хейууд Хил“ на Кързън стрийт за баснословната сума от четири лири стерлинги и десет шилинга и лично според мен думите, написани върху авантитула, разбулват наполовина загадката.

— А там, готов съм да се обзаложа, пише „Етел Трентам“ — рече Чарли.

— Не, но си на прав път. Ако не ме лъже паметта, надписът гласи: „От твоя любещ внук Гай, 9 юли 1917 г.“.

Чарли и Беки гледаха известно време Тим Нюман.

— А каква е другата половина от загадката? — попита накрая Чарли.

— Подозирам, че тези пари й трябват на госпожа Трентам — отвърна банкерът.

— За какво са й? — възкликна невярващо Беки.

— За да купи още по-голям дял от акциите в „Тръмпър“.

На деветнайсети март 1948 година, половин месец след като епископът се прибра в Реймс, официално бе обявено, че акциите на „Тръмпър“ вече са пуснати на борсата, и това съвпадна с рекламите, излезли върху цяла страница в „Таймс“ и „Файненшъл Таймс“. Сега единственото, което Чарли и Беки можеха да сторят, бе да чакат каква ще бъде реакцията. Само три дни по-късно заявките вече не можеха да бъдат удовлетворени, а подир седмица те бяха двойно повече, отколкото акциите. След като заявките бяха преброени, Чарли и Тим Нюман трябваше да решат само едно: как да разпределят дяловете. Съгласиха се, че учрежденията, поискали големи пакети, ще получат първи от акциите, понеже така, ако в бъдеще възникнеха трудности, управителният съвет на дружеството щеше да има безпрепятствен достъп до повечето дялове.

Единствената заявка, озадачила Тим Нюман, беше постъпила от банка „Хамброс“, откъдето не бяха обосновали защо искат да закупят сто хиляди акции, което се равняваше на десет на сто от капитала на дружеството. Тим обаче препоръча на председателя да удовлетвори изцяло заявката и да предложи представител на банката да влезе в управителния съвет. Чарли прие, но само при условие, че от „Хамброс“ потвърдят, че акциите няма да отидат у госпожа Трентам или у подставени лица. Други две учреждения пожелаха да закупят пакети от по пет на сто: застрахователно дружество „Доверие“, обслужвало фирмата на Чарли още от самото начало, и американска посредническа къща, която, както Беки установи, всъщност само служеше за прикритие на фондовете на семейство Фийлд. Чарли удовлетвори и двете заявки, а останалите акции бяха поделени между други хиляда и седемстотин обикновени вложители. Сто акции, най-малкият допустим пакет, бяха закупени от възрастна пенсионерка от Челси — госпожа Саймъндс, която написа на Чарли кратичко писмо, напомнящо, че е била сред редовните клиентки, когато той е отворил първия си магазин.

След разпределянето на акциите Тим Нюман настоя Чарли да назначи още хора в управителния съвет. Представител на банка „Хамброс“ беше някой си господин Бейвърсток, старши съдружник в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, когото Чарли одобри веднага. Беки предложи в съвета да влезе и Саймън Матюс, който в нейно отсъствие всъщност ръководеше галерията. Чарли назначи и него и така управителният съвет вече се състоеше от деветима души.