Джефри Арчър - Търговецът

Настана олелия, а Саймън се обърна към мен и прошепна:

— Извинявай за грешката, Беки.

Чак сега си дадох сметка, че нервите му не са издържали и от четирийсет хиляди лири стерлинги той е скочил направо на петдесет. Вече съставях наум заглавията, които на другия ден вероятно щяха да се появят по вестниците: „На търг в галерия «Тръмпър» бе платена рекордно висока цена за картина на Каналето“. Чарли щеше да остане доволен.

— Съмнявам се малката картина на Чарли да достигне такава сума — усмихна се Саймън, след като платното на Каналето бе свалено от статива и на негово място бе сложена Богородицата с Младенеца. Заместникът ми се извърна отново към залата. — Тишина, моля! — прикани Саймън. — Следващият експонат под номер трийсет и осем в каталога е от школата на Бронзино. — Той огледа насъбралите се. — Заявена е цена от сто и петдесет лири стерлинги — оповести моят заместник и замълча. — Някой дава ли сто седемдесет и пет?

Вероятно подучена от Чарли, Дафни вдигна ръка и аз едвам се сдържах да не прихна.

— Сто седемдесет и пет лири стерлинги. Някой дава ли двеста? — Саймън се огледа обнадежден, но не получи отговор. — В такъв случай сто седемдесет и пет лири стерлинги първи път, втори път, трети път…

Ала още преди да е стоварил чукчето, от дъното на залата скочи набит мъж с пожълтели от тютюна мустаци и прошарена коса, облечен в туидено сако и карирана риза с жълта вратовръзка. Той изкрещя:

— Тази картина не е „от школата на“, това е оригинал на Бронзино, откраднат по време на Първата световна война от църква „Свети Августин“ край Реймс.

Настана страшна врява, всички погледнаха първо мъжа с жълтата вратовръзка, после и малкото платно. Саймън удари няколко пъти с чукчето, но това не му помогна да възстанови реда. Журналистите започнаха да записват трескаво в бележниците си. Обърнах се към Чарли и Дафни: двамата бяха навели глави един към друг и разговаряха трескаво.

Малко по малко хората замълчаха и насочиха вниманието си към непознатия. Той продължаваше да стои прав.

— Според мен грешите, уважаеми господине — отсече твърдо Саймън. — Уверявам ви, картината е позната на галерията от доста години.

— Аз пък ви уверявам, че тя е оригинал — възрази мъжът, — и макар да не обвинявам предишния й собственик, че е крадец, мога да докажа, че е открадната.

Мнозина в залата веднага погледнаха в каталога, за да видят кой е притежавал картината. Най-отгоре в анотацията с главни букви пишеше: „ОТ ЧАСТНАТА СБИРКА НА СЪР ЧАРЛС ТРЪМПЪР“.

Сега вече се вдигна страшен шум, непознатият обаче продължаваше да стои. Наведох се и подръпнах крачола на Саймън. Той се надвеси над мен и аз му прошепнах какво съм решила. Заместникът ми отново заудря с чукчето и присъстващите най-сетне се поуспокоиха. Погледнах към Чарли — беше пребледнял като платно, после и към Дафни, която бе запазила спокойствие и го държеше за ръката. Бях убедена, че загадката си има някакво простичко обяснение, затова, колкото и да е странно, не се притесних особено. Саймън успя най-после да въдвори ред и оповести:

— Посъветваха ме засега да изтегля платното от търга. Експонат номер трийсет и девети — добави той припряно, а непознатият в кафявото туидено сако стана и изхвърча от залата, следван по петите от цяла сюрия журналисти.

Никоя от останалите двайсет и една картини не достигна предварително определената цена и когато онзи следобед Саймън удари за последно с чукчето, за да оповести края на търга, макар и да бяхме били всичките си досегашни рекорди от разпродажби на образци на италианската живопис, бях почти сигурна какво ще пишат на другия ден по вестниците. Пак се извърнах към Чарли, който правеше всичко възможно да запази самообладание. Инстинктивно погледнах и стола, където беше седял непознатият в кафявото туидено сако. Залата вече се опразваше, хората се тълпяха пред изхода. Чак сега забелязах точно зад онзи стол възрастна дама, която седеше с изправен гръб и с ръце, отпуснати върху дръжката на слънчобрана. Гледаше право в мен.

След като се убеди, че съм я видяла, госпожа Трентам стана бодро от мястото си и тръгна бавно към вратата.

На другия ден вестниците пишеха само за това. Ние с Чарли не бяхме давали официално изявления, въпреки това, ако не броим „Таймс“, снимките ни се мъдреха по всички първи страници редом до малката маслена картина с изображението на Богородица с Младенеца. В първите десет абзаца на почти всички материали не се споменаваше и дума за Каналето, нямаше и илюстрация с неговата картина.