Джефри Арчър - Търговецът

Непознатият, отправил обвинението, изчезна сякаш вдън земя и шумотевицата около случката сигурно щеше да заглъхне, ако епископът на Реймс монсеньор Пиер Гишо не се беше съгласил да даде интервю на Фреди Баркър, репортер на „Дейли Телеграф“, присъствал на търга в галерията и установил, че навремето Гишо е бил свещеник в църквата, където се е намирал оригиналът. Епископът потвърдил пред журналиста, че през Голямата война картината наистина е изчезнала твърде мистериозно, и още по-важно, че е съобщил за кражбата в съответния отдел на Обществото на народите, натоварен според Женевската конвенция да върне след края на бойните действия откраднатите произведения на изкуството на законните им собственици. По-нататък Гишо казваше, че ако случайно видел отново картината, щял да я познае веднага и че щял да помни, докато е жив, цветовете, стила на художника, умиротворението върху лицето на Богородица, гениалната композиция на Бронзино. Баркър го беше цитирал дума по дума.

В деня, когато интервюто излезе, кореспондентът на „Дейли Телеграф“ ми се обади в кабинета и ми съобщи, че неговият вестник смятал да покани на свои разноски високопоставения духовник, така че той да види на място картината и да установи по безспорен начин дали става въпрос за същото произведение. Юрисконсултите ни предупредиха, че би било неразумно да не допуснем епископа до картината — това би означавало, че крием нещо. Чарли не се поколеба и веднага се съгласи, после добави само:

— Нека види картината. Сигурен съм, че на излизане от църквата Томи носеше само каската на германския офицер.

На другия ден се затворихме в кабинета на Тим Нюман — той предупреди как ако епископът на Реймс потвърди, че картината наистина е оригинал на Бронзино, ще бъдем принудени да отложим най-малко с година пускането на акциите на новото дружество, а галерията няма да се съвземе никога след подобен скандал.

Следващия четвъртък епископът пристигна със самолет в Лондон, където беше посрещнат от цяла тълпа фоторепортери с бляскащи светкавици, а после бе откаран в Уестминстър, при архиепископа, у когото щеше да отседне.

Монсеньор Пиер Гишо се съгласи да посети галерията още същия ден в четири следобед — който онзи четвъртък е минавал по Челси Терас, сто на сто си е помислил, че там ще се появи не друг, а самият Франк Синатра. На тротоара се бе струпало множество, което очакваше с нетърпение духовника.

Посрещнах епископа още на вратата на галерията и му представих Чарли, който се поклони и целуна епископския пръстен. Гишо се поучуди, че мъжът ми е римокатолик. Усмихнах се притеснена на госта с лице, което, освен че беше много весело и благо, бе и доста червендалесто — подозирам обаче, че не от слънцето, а от изпитото винце. Той прекоси с развята дълга морава сутана фоайето, а Кати го поведе към кабинета ми, където го чакаше картината. Баркър, репортерът от „Дейли Телеграф“, се представи на Саймън така, сякаш си има вземане-даване с човек от подземния свят. Не се постара да бъде по-любезен и когато Саймън се опита да подхване разговор.

Епископът влезе в тесния ми кабинет и прие да изпие чаша кафе. По настояване на Чарли бях върнала предишната стара черна рамка на картината, която вече бях сложила върху статива. Всички затаихме дъх, докато свещеникът разглеждаше Богородица.

— Vous permettez? 63 63 Разрешавате ли? (фр.). — Б.пр. — попита той и протегна ръце.

— Разбира се — отвърнах и му подадох малкото платно.

Не го изпусках от очи, докато той държеше картината. Проявяваше не по-малко любопитство към Чарли, когото не бях виждала толкова нервен. Стрелна с очи и Баркър, който за разлика от всички нас чакаше обнадежден. Накрая епископът се усмихна и отново се вгледа в платното така, сякаш е омагьосан от Богородица.

— Е? — подкани репортерът.

— Красива е. Истинско вдъхновение за човек, който не е вярвал.

Баркър също се усмихна и си записа думите на свещеника.

— Знаете ли — продължи епископът, — картината пробужда у мен много спомени… — Той се поколеба за миг и на мен ми се стори, че сърцето ми е спряло, сетне изрече: — Но, helas 64 64 Уви (фр.). — Б.пр. , трябва да ви съобщя, господин Баркър, че това тук не е оригиналът. Само копие на Мадоната, която познавах тъй добре.

Журналистът престана да си записва.

— Само копие ли?

— Да, je le regrette 65 65 Съжалявам (фр.). — Б.пр. . Великолепно копие, peut-etre 66 66 Може би (фр.). — Б.пр. рисувано от някой млад ученик на великия художник, но все пак копие.