Джефри Арчър - Търговецът

По вестниците започнаха да се появяват и статии за нас с Чарли — първоначално на финансовите страници, сетне и по-напред. Не се ласкаех особено от „Победоносният възход на семейство Тръмпър“, както се бяха изразили в едно от изданията, Тим Нюман обаче обясни колко е важно около теб да се вдига шум, ако разчиташ да привлечеш големи суми. С всяка статия, появила се в някой от вестниците или списанията, новият ни млад директор бе все по-убеден в успешното начало на акционерното дружество.

Няколко седмици Франсис Лосън и Кати Рос работиха върху каталога на търга и старателно проучваха историята на всяка картина: кой я е притежавал, в кои галерии и изложби е била представяна, преди да бъде предложена за продажба в „Тръмпър“. За наша изненада огромен интерес сред обществеността породиха не самите картини, а каталогът, първият, където бяха поместени цветни снимки на произведенията. Струваше ни цяло състояние да го издадем, но още преди търга направихме две допечатки, които продадохме изцяло по пет шилинга бройката, и така не след дълго си покрихме разходите. На месечното заседание дори съобщих на управителния съвет, че със следващите две допечатки сме излезли на малка печалба. Чарли ми се притече на помощ, като подметна:

— Дали да не затвориш галерията и да не направиш издателство?

Новата зала за търгове в галерията на Челси Терас номер едно побираше преспокойно двеста и двайсет души. Никога не я бяхме пълнили, сега обаче отвсякъде валяха заявки за билети, та се наложи да побързаме и да отсеем сеирджиите от хората, които наистина смятаха да купуват.

Бяхме принудени да отпратим мнозина, с един-двама от по-напористите дори се държахме направо грубо, накрая обаче пак се оказа, че от нас се очаква да намерим места за триста души. Сред тях имаше и мнозина журналисти, а най-големият ни удар бе, когато завеждащият редакция „Изкуство“ на Трета програма се обади по телефона да пита дали могат да предават търга на живо по радиото.

Чарли се върна от Америка два дни преди търга и в кратките мигове, когато бяхме заедно, ми разказа, че пътуването е минало много добре — каквото и да означаваше това. Добави и че ще дойде на разпродажбата заедно с Дафни, понеже „трябвало важните клиенти да останат доволни“. Не му споменах, че ми е изхвърчало от главата да му запазя място, ала Саймън Матюс, който наскоро бе повишен в мой заместник, смести в края на седми ред още два стола, молейки се сред присъстващите да няма хора от пожарната.

Решихме да проведем търга във вторник, в три следобед: Тим Нюман ни посъветва, че е изключително важно да подберем подходящо време, ако искаме на другия ден националните вестници да отразят подобаващо събитието.

Ние със Саймън не мигнахме цялата нощ преди търга: заедно със сътрудниците сваляхме картините от стените и ги редяхме в последователността, в която щяха да се продават. Сетне проверихме осветлението на статива, където щяхме да излагаме платната, и накрая наслагахме столовете възможно най-близо един до друг. Изтикахме с метър — метър и половина назад и катедрата, откъдето Саймън щеше да води търга, така че сместихме още един ред столове. Така остана съвсем малко място за помощниците ни, хората, които щяха да стоят отстрани и да следят кой наддава, затова пък решихме куп други проблеми.

Сутринта преди търга проведохме нещо като генерална репетиция: носачите слагаха една по една картините върху статива, а Саймън извикваше каталожния й номер, после удряше с чукчето и обявяваше следващото платно. Когато накрая върху статива бе сложена и творбата на Каналето, проличаха съвършената техника и наблюдателността — запазена марка на майстора. Само се подсмихвах, когато миг по-късно шедьовърът бе заменен с малката картина на Чарли с изобразената на нея Богородица с Младенеца. Кати Рос се рови къде ли не, но не успя да намери нищо за платното, затова просто му сменихме рамката и в каталога написахме само, че е от школата на шестнайсети век. В моя екземпляр на каталога си отбелязах, че очаквам да получим за него двеста гвинеи, макар и да знаех прекрасно, че Чарли е наумил да си го върне, каквото и да му струва това. Още се чудех как ли Кити се е сдобила с картината, но мъжът ми ме скастри „да съм престанела да се притеснявам“. Имал си по-големи грижи от това как сестра му се е добрала до подаръка, направен му от Томи.

В деня, за когато бе насрочен търгът, в залата имаше хора още в два и четвърт следобед. Забелязах доста важни купувачи и собственици на галерии, които никога досега не бяха заварвали залата в „Тръмпър“ препълнена, та се наложи да застанат прави в дъното.