Джефри Арчър - Търговецът

Бейвърсток затвори папката, стана иззад писалището и тръгна към вратата. Госпожа Трентам го последва, доволна, че без дори да се досещат за какво става въпрос, сега и попечителски фонд „Хардкасъл“, и адвокатите й работят рамо до рамо за осъществяването на дългосрочната й цел. Още по-доволна бе, че щом Тръмпър пусне акциите на борсата, тя ще притежава дял от петнайсет на сто от неговото търговско дружество.

Когато стигнаха при вратата, адвокатът се обърна и се ръкува със своята клиентка.

— Приятен ден, госпожо Трентам.

— Приятен ден, господин Бейвърсток. Както винаги, бяхте много изчерпателен и отзивчив.

Тя се върна при автомобила и шофьорът й отвори вратата. Докато потегляха, госпожа Трентам се извърна и погледна през задния прозорец. Адвокатът стоеше все така озадачен пред кантората.

— Къде отиваме, уважаема госпожо? — попита шофьорът, след като се сляха със следобедното движение.

Тя си погледна часовника: беше очаквала разговорът с Бейвърсток да продължи по-дълго и сега видя, че до следващата й среща има доста време. Въпреки това нареди:

— Карай в хотел „Сейнт Агнес“.

После сложи ръка върху увития в кафява амбалажна хартия пакет, оставен на седалката до нея.

Беше поръчала на Харис да наеме стая в хотела и да качи Кити Бенет на асансьора, но само ако е сигурен, че не ги гледа никой.

Когато, стиснала под мишница пакета, влезе в „Сейнт Агнес“, се ядоса, че частният детектив не я чака на обичайното място в кафенето. Никак не й беше приятно да стои сама във фоайето, затова от немай-къде отиде при пиколото и попита коя стая е наел Харис.

— Четиринайсета — отвърна мъжът в лъсната синя униформа с копчета, които отдавна бяха загубили блясъка си. — Но не може…

Госпожа Трентам не беше свикнала да й казват „не може“. Обърна се и тръгна да се качва бавно по стълбите за първия етаж. Пиколото веднага грабна слушалката на телефона в рецепцията.

На госпожа Трентам й отне няколко минути, докато намери четиринайсета стая, почти още толкова трябваха на частния детектив да отвори след силното чукане. Когато най-после я пусна в стаята, тя се изненада колко е тясна: в нея имаше само легло, един стол и леген. Госпожа Трентам впи очи в жената, излегнала се върху кревата. Беше облечена в червена копринена блуза и черна кожена пола, която според посетителката бе прекалено къса, да не говорим пък, че горните две копчета на блузата бяха разкопчани.

Кити не си направи труда да махне износения дъждобран, който беше метнала на стола, затова на госпожа Трентам не й остана друг избор, освен да продължи да стои права.

Обърна се към Харис, който си оправяше вратовръзката пред единственото огледало. Детективът очевидно беше решил, че е излишно да запознава двете жени.

Госпожа Трентам си каза, че единственото, което може да стори при тези обстоятелства, е да приключи с работата, която е дошла да свърши, и час по-скоро да се върне при цивилизацията.

— Обяснихте ли на госпожа Бенет какво се иска от нея? — попита тя, без да чака Харис сам да повдигне въпроса.

— Ама разбира се — възкликна детективът, докато си обличаше сакото. — Кити е готова да изпълни своята част от сделката.

— Може ли да се разчита на нея? — попита госпожа Трентам и погледна подозрително жената върху леглото.

— Може, може, и още как, стига да си получа парите — бяха първите думи на Кити. — Искам само да знам колко ще ми броите.

— За колкото продадете картината плюс още петдесет лири стерлинги отгоре — отвърна госпожа Трентам.

— Нека са седемдесет.

Другата жена се подвоуми, после кимна.

— И какво толкова му е сложното?

— Няма нищо сложно. Но вашият брат може би ще се опита да ви разубеди — рече госпожа Трентам. — Няма да се учудя и ако реши да ви подкупи в замяна на…

— Друг път ще ме подкупи — подвикна Кити. — Каквото и да си приказва, няма да му се хвана на въдицата. Мразя Чарли почти колкото вас.

Госпожа Трентам се усмихна за пръв път. После остави кафявия пакет в края на леглото.

Харис се подсмихна.

— Знаех си аз, че двете все ще намерите допирни точки.

Нощи наред не можех да мигна — лежах будна и се притеснявах, задето все някога Даниъл ще разбере, че Чарли не му е баща.

Той беше висок и слаб, с руса чуплива коса и наситеносини очи, а Чарли бе най-малко половин педя по-нисък от него, с тъмна права коса и кафяви очи — застанеха ли един от друг, се различаваха както земята от небето, и знаех, че рано или късно момчето ще забележи това. За капак и аз съм мургава. Разликата щеше да бъде смешна, ако последиците не бяха толкова тежки. Въпреки това Даниъл никога не е правил на въпрос, че няма нищо общо с Чарли и като външност, и като характер.