Джефри Арчър - Търговецът

— Оказва се, че тя има твърде любопитна връзка със сър Чарлс Тръмпър.

— Връзка ли? — наостри уши госпожа Трентам — бе още по-озадачена.

— Да — потвърди Харис. — Госпожа Бенет всъщност е най-малката сестра на сър Чарлс.

Госпожа Трентам отново извърна поглед към частния детектив.

— Но ако не ме лъже паметта, Тръмпър има само три сестри — рече тя. — Сал, която живее в Торонто и е омъжена за застрахователен агент, Грейс, която наскоро бе повишена в главна сестра на болница „Гай“, и Кити, която преди известно време напусна Англия и замина при сестра си в Канада.

— А сега се е върнала.

— Виж ти!

— Като госпожа Кити Бенет.

— Пак не разбирам — сопна се госпожа Трентам, отчаяна от тази игра на котка и мишка, която очевидно доставяше удоволствие на Харис.

— Докато е била в Канада — продължи частният детектив така, сякаш не забелязваше раздразнението на своята клиентка, — се е омъжила за някой си господин Бенет, и той докер като баща й. Бракът им продължил почти една година и приключил с шумен развод, на който за свидетели били призовани доста мъже. Преди няколко седмици Кити се върнала в Англия, понеже сестра й Сал отказала да я подслони отново.

— Как се сдобихте с тези сведения?

— Имам един приятел в затвора „Уондзуърт“, той ме насочи. Прочел обвинителния акт, издаден на името на Бенет, по баща Тръмпър, и решил за всеки случай да провери. Досетил се за кого става въпрос покрай малкото име „Кити“. Отидох начаса — да се уверя, че става дума за същата жена.

Харис замълча, за да отпие от уискито.

— Продължавайте — подкани припряно госпожа Трентам.

— Срещу пет лири стерлинги тя пропя като канарче — рече частният детектив. — Имам чувството, че ако ми беше по джоба да й броя петдесет, щеше да зачурулика като чучулига.

Госпожа Трентам си почиваше в имението на мъжа си в Абърдиншир, когато от дружество „Тръмпър“ обявиха, че се готвят да пуснат акции на борсата. Тя прочете кратичката дописка във вестник „Телеграф“ и отсъди, че макар сега да разполага с месечните приходи от попечителския фонд, полагащи се и на нея, и на сестра й, а също с двайсетте хиляди лири стерлинги, с които най-неочаквано се бе сдобила, трябва да вложи всички пари, които бе взела от продажбата на имението в Йоркшир, ако иска да закупи достатъчно акции на новото дружество. Оная заран госпожа Трентам проведе три телефонни разговора.

Малко преди това същата година бе наредила управлението на акциите й да бъде прехвърлено в „Киткат и Ейкън“ и след като в продължение на няколко месеца бе додявала на мъжа си, накрая успя да убеди и него да стори същото. Въпреки усилията, които хвърляше за сина си Найджъл, на него пак не му предлагаха да стане съдружник. Госпожа Трентам щеше да го посъветва да напусне фирмата, ако бе убедена, че другаде той ще се справи по-добре.

Въпреки разочарованието си продължи да кани един по един съдружниците в „Киткат и Ейкън“ на вечеря на Честър Скуеър. Джералд показа недвусмислено на жена си, че не одобрява подобен подход и не е убеден, че той помага на каузата на сина му. Знаеше обаче, че от известно време съпругата му почти не обръща внимание на неговото мнение по тези въпроси. При всички положения майорът бе навлязъл във възраст, когато предпочиташе да оказва само символична съпротива.

След като се запозна по-подробно с предложението на „Тръмпър“, изложено в броя на „Таймс“, госпожа Трентам нареди на Найджъл да закупи пет на сто от акциите на дружеството веднага щом те бъдат пуснати на борсата.

Но един абзац към края на статия в „Дейли Мейл“, подписана от Винсънт Мълчрън и озаглавена „Победоносният възход на семейство Тръмпър“, й напомни, че все още притежава картина, която трябва да получи полагащата й се цена.

Всеки път, когато господин Бейвърсток поискаше да се срещнат, госпожа Трентам имаше чувството, че това е по-скоро призовка, отколкото покана — вероятно защото той бе адвокат на баща й повече от трийсет години.

Госпожа Трентам си даваше сметка, че като изпълнител на завещанието на Хардкасъл господин Бейвърсток все още има значително влияние, макар че с наскорошната продажба на имението тя да му бе подрязала доста крилцата.

Адвокатът я покани да седне от другата страна на писалището в кантората и се върна на стола си, след което намести върху носа си очилата с форма на полумесеци и отвори една от неизбежните сиви папки.

Водеше цялата си кореспонденция, да не говорим пък за срещите, твърде сдържано. Госпожа Трентам често се питаше дали се е отнасял така и с баща й.