Джефри Арчър - Търговецът

След наздравиците госпожа Трентам потърси Майлс Реншо, старши съдружник в „Киткат и Ейкън“, дръпна го настрани и му довери, че в близко бъдеще възнамерявала да вложи доста голяма сума в търговско дружество, което щяло да пусне акции на борсата. Ето защо щяла да се нуждае от съвета му при прилагането на, както се изрази, дългосрочната си стратегия.

Тази новина не изтръгна кой знае какъв отклик от Реншо, който още помнеше как госпожа Трентам го е уверявала, че след смъртта на баща си ще им повери управлението на акциите на Хардкасълови. Той все пак й предложи, щом акциите се появят на пазара, да намине в кантората в Сити, за да обсъдели по-подробно сделката.

Госпожа Трентам благодари на господин Реншо и продължи да обикаля от гост на гост, сякаш именно тя бе младоженката.

Така и не забеляза как Вероника често се въси неодобрително.

Последния петък на септември 1947 година Гибсън почука тихо на вратата в дневната, влезе и оповести:

— Капитан Даниъл Трентам.

Нозете на госпожа Трентам се подкосиха още щом зърна младежа, облечен в униформа на капитан от Кралския стрелкови полк. Той влезе с напета стъпка и застана насред помещението. В съзнанието на жената тутакси изникна срещата, състояла се в същата стая преди около двайсет и пет години. Тя успя криво-ляво да прекоси дневната, после се свлече на канапето.

Хвана се за страничната облегалка, за да не изпадне в несвяст, и се втренчи във внука си. Беше ужасена колко много прилича той на Гай, направо й призля от спомените, които тази прилика отприщи. Спомени, към които, общо взето, бе успяла да не се връща през всичките тези години.

След като госпожа Трентам се поокопити, първото, което й идеше да направи, бе да нареди на иконома да изхвърли младежа, после обаче реши да поизчака, за да види защо е дошъл. Докато Даниъл повтаряше старателно отрепетираните изречения, тя се запита дали пък не е възможно да извлече полза от срещата.

Внукът й започна разказа си с това, че през лятото е ходил в Австралия, а не в Америка, както я бе подвел Харис. После й показа, че знае как баба му е собственица на жилищните сгради, как се е опитала да осуети издаването на разрешение за строежа на универсален магазин, какво пише върху надгробния камък в Асхърст и дори подробности от срещите й в хотел „Сейнт Агнес“. Младежът я увери, че родителите му не знаели, че днес следобед е дошъл при нея.

Госпожа Трентам стигна до извода, че той очевидно е открил при какви точно обстоятелства е починал синът й в Мелбърн. В противен случай защо ще натяква, че ако сведенията попаднели в жълтата преса, това, меко казано, само щяло да притесни всички засегнати?

Госпожа Трентам остави Даниъл да продължи разказа си, а самата тя започна да мисли трескаво. Точно когато младежът, застанал пред нея, направи предвиждането си за бъдещето на Челси Терас, тя се запита колко ли всъщност знае той. Реши, че има само един начин да разбере, но за това се искаше да поеме огромен риск.

Когато Даниъл изложи искането си, госпожа Трентам каза единствено:

— Имам едно условие.

— Какво?

— Да се откажеш от всякакви претенции върху наследството на Хардкасъл.

За пръв път младежът се разколеба. Очевидно не бе очаквал точно това. Изведнъж госпожа Трентам осъзна, че той и не подозира за завещанието: така де, баща й беше заръчал на Бейвърсток да не му съобщава за него, докато той не навърши трийсет години, а адвокатът не беше от хората, които погазват дадената дума.

— И през ум не ми е минавало, че ще ми завещаеш нещо — беше първото, което каза Даниъл.

Баба му не отвърна нищо, само изчака той най-после да кимне.

— Но нека бъде в писмен вид — допълни жената.

— Това важи и за моята част от сделката — отсече рязко младежът.

Госпожа Трентам беше сигурна, че сега вече той не разчита на сигурния сценарий, който предварително си е приготвил, и просто реагира на събитията, които не е очаквал.

Тя се изправи, отиде бавно при писалището и отключи едно от чекмеджетата. Даниъл продължи да стои насред стаята и да пристъпва една забележимо от крак на крак.

Госпожа Трентам намери два листа хартия и извади черновата на документа, който бе изготвен от адвоката и който тя бе държала заключен в най-долното чекмедже, после написа две еднакви споразумения, включващи и искането на младежа баба му да оттегли молбата си за строежа на жилищния блок, а също възражението срещу намеренията на баща му да изгради кулите „Тръмпър“. Вписа в договорите и точните думи, с които адвокатът й бе препоръчал тя да поиска от Даниъл да се откаже от правата си върху наследството на своя прадядо.