Джефри Арчър - Търговецът

— Опасявам се, че, макар да привлякох за свой вещ помощник доктор Холкум — продължи старецът, — а и отиването до Йоркшир и връщането отнема доста време, вероятно ще ни трябват още няколко седмици, за да съставим описа и да направим оценка на такава прекрасна колекция… нека не забравяме и че баща ви е посветил цял живот, за да събере библиотеката.

— Не се притеснявайте — успокои го жената. — Не бързам. Вършете си работата, господин Снедълс, и ме известете, когато приключите.

Букинистът се усмихна, щастлив, че ще продължи необезпокояван описа на книгите.

Изпрати госпожа Трентам до вратата и й отвори. Ако някой ги видеше, за нищо на света не би повярвал, че са връстници. Жената погледна първо в едната посока, сетне и в другата, побърза да свали върху лицето си воалетката и излезе на Челси Терас.

Господин Снедълс затвори вратата след нея и потърка ръце в ръкавици, после затътрузи нозе към задната стаичка, където го чакаше доктор Холкум.

Напоследък се дразнеше, ако в книжарницата влезеше клиент.

— След трийсет години нямам никакво намерение да си сменям борсовия посредник — тросна се Джералд Трентам и си наля втора чаша кафе.

— Толкова ли не разбираш, скъпи, че ако прехвърлиш сметките си във фирмата на Найджъл, ще му помогнеш много в службата.

— А ти толкова ли не разбираш какъв удар ще бъде за Дейвид Картрайт и Викърс да Коста, ако загубят клиент, на когото са служили вярно и почтено близо един век? Не, Етел, крайно време е Найджъл сам да си върши черната работа. Вече е прехвърлил четирийсетте, да го вземат мътните.

— Точно заради това трябва да му помогнеш — настоя жена му, докато си мажеше с масло втората препечена филийка.

— Не, Етел, повтарям ти, не.

— Толкова ли не проумяваш, че сред задълженията на Найджъл е да привлича във фирмата нови клиенти? Точно сега това е изключително важно. Войната свърши и съм сигурна, че не след дълго ще му предложат да стане съдружник.

При тази новина майор Трентам дори не опита да прикрие учудването си.

— В такъв случай нека използва по-често своите връзки, например онези, които е създал в училище и във военната академия „Сандхърст“, да не говорим пък за Сити. Не бива да разчита само на приятелите на баща си.

— Не е честно, Джералд. Щом не може да разчита на собствената си кръв, защо да очаква да му помогне друг?

— Точно там е въпросът — че вечно очаква някой да му помага — подвикна Джералд. — Именно това правиш, откакто се е родил, и мен ако питаш, това е причината Найджъл да не може да се оправя сам.

— Джералд! — възкликна госпожа Трентам и извади от ръкава си носната кърпа. — И през ум не ми е минавало…

— При всички положения — прекъсна я майорът с надеждата да поуспокои страстите — акциите ни не представляват чак такъв интерес. И ти, и господин Атли знаете прекрасно, че вече поколения наред капиталът ни е вложен в земя.

— Важно е не количеството — тросна се госпожа Трентам. — Важни са принципите.

— Напълно съгласен съм с теб — рече Джералд, след което сгъна салфетката, стана от масата със закуската и излезе от трапезарията още преди жена му да е казала и дума.

Госпожа Трентам взе сутрешния вестник на мъжа си и прокара показалец по имената на хората, получили по случай рождения ден на монарха благороднически титли. Разтрепераният й пръст спря на буквата „Т“.

Според Макс Харис през лятната ваканция Даниъл Тръмпър се бил качил на „Куин Мери“ и бил заминал за Америка. Частният детектив обаче не бе в състояние да отговори на следващия въпрос на госпожа Трентам: защо? Единственото, в което бил сигурен, било че в колежа на Даниъл очаквали младият преподавател да се върне за началото на следващата учебна година.

През седмиците, когато Даниъл беше в Америка, госпожа Трентам прекарваше доста време при адвокатите си в Линкълнс Ин Фийлдс, които изготвяха молбата й за строеж.

Вече се беше свързала с трима архитекти, и тримата завършили наскоро. Поръча им да изготвят проект за жилищен блок, който да бъде изграден в Челси. Обеща, че победителят ще получи хонорар, а другите двама ще си тръгнат с по сто лири стерлинги — възнаграждение за усилията. И тримата приеха начаса условията й.

След около три месеца младежите представиха проектите, но само един се яви с онова, което госпожа Трентам се бе надявала да получи.

Старши съдружникът в адвокатската кантора изказа становището, че в сравнение с проекта на най-младия архитект — Джъстин Талбът, дори електроцентралата в Батърсий приличала на Версайския дворец. Госпожа Трентам не сподели със своя адвокат как в избора си е била повлияна от това, че чичото на господин Талбът е член на Комисията по благоустройство към Лондонската община.