Джефри Арчър - Търговецът

— О, толкова се радвам да го чуя — оживи се за пръв път Ейми. — Много те моля, кажи ми какво е имал предвид.

— Беше категоричен в искането си да продадеш час по-скоро къщата и или да дойдеш да живееш с нас с Джералд в Асхърст…

— О, Етел, и през ум не би ми минало да ти създавам такива главоболия…

— … или, ако искаш, да се пренесеш в някой от уютните пансиони край морето, където се грижат толкова добре за възрастни семейства и самотни хора. Татко смяташе, че така поне ще намериш нови приятели и с това ще удължиш живота си. Лично аз предпочитам, естествено, да дойдеш при нас в Асхърст, но с тия бомби…

— Никога не ми е споменавал, че иска да продам къщата — прошепна разтревожена Ейми. — Всъщност ме помоли…

— Знам, знам, миличка, но той знаеше прекрасно какъв удар ще бъде за теб смъртта му, затова настоя да ти съобщя внимателно за къщата. Няма начин да не помниш дългия разговор, който проведохме в кабинета му последния път, когато дойдох да го видя.

Ейми кимна, но върху лицето й продължи да се чете изумление.

— Помня всичко, което ми каза — до последната дума продължи по-малката сестра. — Както би могло да се очаква, ще направя всичко по силите си, за да изпълня желанието му.

— Но аз не знам откъде да започна.

— Излишно е да се притесняваш, миличка — увери я госпожа Трентам и я потупа по ръката. — Нали за това съм тук.

— А какво ще стане с прислугата и с милия ми Гарибалди? — попита разтревожена Ейми, както галеше котарака. — Татко не би ми простил никога, ако не се погрижа за тях.

— Напълно съгласна съм с теб — каза сестра й. — Но той мислеше за всичко — даде ми недвусмислени напътствия и за прислужниците.

— Колко грижовен беше! Но пак не съм сигурна, че…

Наложи се още цели два дни госпожа Трентам да увещава търпеливо сестра си, докато я убеди, че плановете й за бъдещето са за добро, и още по-важното, че така е пожелал „непрежалимият татко“.

От този миг нататък Ейми слизаше долу само следобед, колкото да се поразходи из градината и да нагледа петуниите, Срещнеше ли я, госпожа Трентам я умоляваше да не се преуморява.

Три дни по-късно Ейми престана да излиза и на следобедна разходка.

Следващия понеделник госпожа Трентам предупреди прислугата, че подир седмица трябва да напусне къщата, и остави на работа само готвачката — докато госпожица Ейми се уреди. Същия следобед отиде при местния търговец на недвижими имоти и обяви за продажба къщата и имението, състоящо се от шейсет акра земя.

За четвъртък си уговори среща с някой си господин Олтуейт, адвокат от Хароугейт. В един от редките случаи, когато Ейми слезе долу, госпожа Трентам обясни на сестра си, че е излишно да безпокоят господин Бейвърсток, понеже била сигурна, че местен човек би се справил по-лесно, ако с къщата и имението възникнат някакви затруднения.

След три седмици премести по-голямата си сестра с някои от личните й вещи в малък пансион край морето, на няколко километра северно от Скарбъро. Съгласи се със собственика, че колкото и да е неприятно, няма как да пуснат в помещението и домашни любимци, и изрази увереност, че Ейми ще прояви разбиране. Последното напътствие, което госпожа Трентам даде, бе месечната сметка да се праща направо на „Кутс“ на улица Странд, където тя ще бъде уреждана незабавно.

Преди да се сбогува с по-голямата си сестра, госпожа Трентам й даде да подпише три документа.

— За да нямаш, скъпа, грижа за нищо — обясни тя благо.

Ейми се подписа, без дори да си дава труда да чете книжата, изготвени от местния адвокат. Госпожа Трентам побърза да ги сгъне и ги прибра в дамската си чанта.

— В най-скоро време ще дойда да те видя — обеща тя на Ейми и я целуна по челото.

След няколко минути вече бе на път за Асхърст.

Звънецът над вратата издрънча шумно в просмуканата с мирис на мухъл тишина и госпожа Трентам влезе напето в книжарницата. В началото нямаше никакви признаци на раздвижване, накрая обаче от стаичката в дъното се показа господин Снедълс, понесъл под мишница три книги.

— Добро утро, госпожо Трентам — поздрави той. — Много мило от ваша страна, че се отзовахте толкова бързо на писмото ми. Реших, че трябва да се видим, понеже възникнаха трудности.

— Трудности ли! — възкликна жената и махна воалетката от лицето си.

— Да, трудности. Както знаете, почти приключих в Йоркшир. Извинявайте, драга ми госпожо, че се забавих толкова много, но се опасявам, че се увлякох, тъй ценни са…

Госпожа Трентам махна с ръка, от което се видя, че не е притеснена особено от забавянето.