Джефри Арчър - Търговецът

Но дори и чичото да се притечеше на помощ на Талбът, госпожа Трентам пак не беше убедена, че комисията ще одобри такъв възмутителен проект. Той сякаш беше за бункер, в който не би влязъл и Хитлер. Адвокатите обаче я посъветваха да напише в молбата, че основна цел на новия строеж е в центъра на Лондон да се изградят евтини жилища, които да подслонят студенти и неженени безработни мъже. Второ, че приходите от жилищата ще влизат в благотворителен фонд за подпомагане на други семейства, които си нямат дом. Трето, адвокатите казаха на своята клиентка да наблегне пред комисията, че каквото и да й е струвало това, тя е подала ръка на млад архитект, който се е дипломирал едва наскоро.

Госпожа Трентам не знаеше дали да се радва, или да се възмущава, когато от Комисията по благоустройство към общината й дадоха разрешително за строеж. Членовете й умуваха няколко седмици и накрая поискаха в първоначалния проект на Талбът да се внесат съвсем дребни промени. Тя веднага нареди на архитекта да се заеме с разчистването на бомбардирания парцел, така че строежът да започне незабавно.

Молбата, която сър Чарлс Тръмпър подаде в Комисията за благоустройство с искане да построи на Челси Терас нов универсален магазин, бе широко отразена във вестниците, най-често в положителна светлина. На госпожа Трентам обаче й направи впечатление, че в няколко от статиите, посветени на проекта за новата сграда, се споменава някой си господин Мартин Симпсън, представил се като председател на Федерацията за защита на малките магазини, която се беше възпротивила на цялостния проект на Тръмпър. Господин Симпсън твърдеше, че в крайна сметка този проект само ще навреди на дребните собственици на магазини и ще им отнеме поминъка. Освен това той се оплакваше, че никой от местните търговци не разполагал със средства да се опълчи срещу такъв богат и влиятелен човек като господин Чарлс Тръмпър, което не било честно.

— Е, занапред ще разполагате със средства — каза госпожа Трентам, както седеше оная заран на масата със закуската.

— Моля?

— А, нищо, нищо — отвърна тя на мъжа си, по-късно същия ден обаче връчи на Харис пари, с които господин Симпсън да подаде официална жалба срещу проекта на Тръмпър.

Освен това се съгласи да покрие всички останали разходи на господин Симпсън, в случай че той се заеме с начинанието.

Започна всекидневно да следи в печата резултатите от усилията му и дори сподели с Харис, че няма нищо против да му плати хонорар за услугата, която й прави, но както при повечето ентусиасти, и господин Симпсън като че ли се вълнуваше единствено от своята кауза.

След като булдозерите навлязоха в парцела на госпожа Трентам, а проектът на Тръмпър беше замразен, тя насочи отново цялото си внимание към Даниъл и към проблема с неговото наследство.

Адвокатите й бяха потвърдили, че няма начин тя да оспори завещанието, освен ако Даниъл Тръмпър не се откаже по своя воля от правата си. Дори съставиха документ, който той да подпише при така създалите се обстоятелства, и оставиха на госпожа Трентам непосилната задача да осигури подписа му.

Тя обаче не си представяше обстоятелства, при които двамата да се срещнат, ето защо отписа начинанието като обречено. Въпреки това надлежно заключи съставения от адвокатите документ в долното чекмедже на писалището си в дневната, където държеше всички книжа, свързани по един или друг начин с Тръмпър.

— Много се радвам да ви видя отново, драга ми госпожо — подхвана господин Снедълс. — Не знам как да ви се извиня, задето се забавих толкова с възложената ми от вас задача. То се знае, че няма да ви искам още пари и ще се задоволя със сумата, за която се разбрахме първоначално.

Книжарят не успя да види изражението върху лицето на госпожа Трентам, защото тя още не бе вдигнала воалетката. Тръгна след стареца, който я поведе покрай рафтовете, отрупани с прашни книги. Накрая влязоха в стаичката в дъното на книжарницата, където Снедълс я запозна с доктор Холкум, и той като него облечен в дебел балтон. Госпожа Трентам отказа да седне на предложения й стол, защото забеляза, че и той е покрит с тънък слой прах.

Старецът посочи гордо осемте сандъка, сложени върху писалището. Прекъсван от време на време от доктор Холкум, се впусна да обяснява близо час как двамата са съставили опис на всички книги в библиотеката на покойния й баща: първо на писателите в азбучен ред, после по жанрове и накрая по заглавия. В долния десен ъгъл на всяко картонче с молив беше четливо написана и приблизителната цена на всеки том.