Джефри Арчър - Търговецът

Връчи първия документ на внук си — да се запознае с него. Очакваше той всеки момент да се досети какво ще пожертва, ако го подпише.

Даниъл го прочете, после го свери с втория екземпляр, за да види дали съвпадат и най-малките подробности. Макар да не каза нищо, госпожа Трентам бе сигурна, че той неминуемо ще схване защо баба му толкова настоява за такова споразумение. Всъщност, ако младежът бе поискал от нея да продаде на баща му парцела на Челси Терас по пазарни цени, тя начаса щеше да се съгласи, само и само Даниъл да подпише договора.

Веднага щом той сложи подписа си и под двата екземпляра, госпожа Трентам повика със звънеца иконома — да потвърди като свидетел двата подписа. Сетне му нареди сухо:

— Изпрати господина, Гибсън.

След като мъжът в униформата си тръгна, тя се запита колко ли време ще мине, докато момчето схване, че са го изиграли.

Когато на другия ден се запознаха с документа от една-единствена страница, адвокатите й бяха смаяни колко просто изглежда всичко. Госпожа Трентам обаче не се впусна да обяснява как е успяла да осъществи подобен удар. Старши съдружникът в адвокатската кантора само кимна лекичко, с което потвърди, че споразумението не може да бъде оспорено.

Всеки човек си има своята цена и след като разбра, че източникът на средства е пресъхнал, Мартин Симпсън бе убеден с още петдесет лири стерлинги да изтегли жалбата срещу проекта за строежа на кулите „Тръмпър“.

На следващия ден госпожа Трентам насочи вниманието си към други въпроси: към сделките с акции.

Беше на мнение, че снаха й Вероника е заченала твърде бързо.

Тя роди син — Джайлс Реймънд, само девет месеца и три седмици след като те с Найджъл се ожениха. Пак добре, че детето не се появи на бял свят преждевременно. Госпожа Трентам вече бе хващала няколко пъти слугите да броят на пръсти месеците.

След като Вероника се прибра с момченцето от родилното, госпожа Трентам имаше първото разногласие със снаха си. Вероника и Найджъл бяха довели с количката Джайлс на Честър Скуеър, та гордата баба да му се порадва. Но госпожа Трентам само го погледна колкото да не е без хич, след което Гибсън изкара бебешката количка и вкара количката с чая.

— Спор няма, трябва незабавно да запишете момчето в „Айсгарт“ и „Хароу“ — настоя свекървата още преди Найджъл и Вероника да са си взели от сандвичите. — В края на краищата трябва да сме сигурни, че мястото му се пази.

— Всъщност ние с Найджъл сме решили какво образование да дадем на сина си — вметна Вероника, — но не сме включили в плановете си никое от тези две училища.

Госпожа Трентам остави чашата върху чинийката и изгледа снаха си така, сякаш тя е оповестила, че кралят е умрял.

— Извинявай, Вероника, но май не те чух добре.

— Ще пратим Джайлс в местното начално училище в Челси, а после в „Брайънстън“.

— В „Брайънстън“ ли? И къде се намира това?

— В Дорсет. Там е учил баща ми — допълни младата жена и си взе от чинията пред нея сандвич със сьомга.

Найджъл погледна притеснен майка си и се пипна по вратовръзката на сини и сребристи райета.

— Дори и да е така — рече госпожа Трентам, — съм на мнение, че трябва да подходим по-отговорно към въпроса как невръстният Реймънд — натърти тя на името — ще навлезе в живота.

— Не е нужно — възрази снаха й. — Ние с Найджъл мислихме достатъчно какво образование да получи Джайлс. Всъщност миналата седмица вече го записахме в „Брайънстън“.

Тя се наведе и си взе още един сандвич със сьомга.

Часовникът върху полицата над камината в дъното на помещението отброи три часа.

Още щом видя, че госпожа Трентам влиза във фоайето на хотела, Макс Харис стана от фотьойла в ъгъла. Кимна учтиво и изчака клиентката му да седне срещу него.

Поръча за нея чай, а за себе си — още едно голямо уиски. Госпожа Трентам се свъси неодобрително, когато келнерът забърза да изпълни поръчката. Насочи вниманието си към частния детектив веднага щом чу неизбежното пукане с пръсти.

— Дано, господин Харис, не сте поискали срещата, ако нямате да ми съобщавате нещо важно.

— Според мен съм в пълното си право да кажа, че ви нося добри новини. Наскоро една жена на име Бенет е била задържана за кражба. По-точно за това, че е взела от универсален магазин „Харви Никълс“ кожено палто и кожен колан.

— И какво общо имам аз с въпросната жена? — тросна се госпожа Трентам, след което погледна през рамото му, подразнена, че е започнало да вали, а тя си е забравила чадъра.