Джефри Арчър - Търговецът

— Госпожо Трентам — подхвана Бейвърсток, сетне долепи длани до писалището и се взря в бележките, които си беше нахвърлил предната вечер. — Разрешете в началото да ви благодаря, че си направихте труда да дойдете в кантората, и да добавя, че съм твърде натъжен, задето сестра ви отново отклони моята покана. Въпреки това миналата седмица тя ми прати кратко писмо, с което изразява желание вие да я представлявате и в този, и във всички останали случаи.

— Клетата Ейми! — простена госпожа Трентам. — Понесе много тежко кончината на баща ни, макар че аз сторих всичко по силите си да посмекча удара.

Адвокатът отново извърна поглед към папката, в която имаше писмо от някой си господин Олтуейт от „Бърд, Колингуд и Олтуейт“ в Хароугейт с указание месечните сметки, издавани на името на госпожица Ейми, да бъдат пращани направо в банка „Кутс“ на улица Странд, в банков влог с номер, където само една от цифрите се различаваше от номера на влога, в който господин Бейвърсток вече бе превел половината от месечните приходи.

— Макар че баща ви завеща на вас и на сестра ви приходите от попечителския фонд — продължи адвокатът, — както знаете, след време основният капитал ще бъде наследен от доктор Даниъл Тръмпър.

Госпожа Трентам кимна с безизразно лице.

— Освен това знаете — допълни господин Бейвърсток, — че днес попечителският фонд се състои от акции, дялове и парични средства, които сме поверили за управление на търговска банка „Хамброс и сие“. Ако оттам решат, че е разумно и далновидно от името на фонда да се направи голямо вложение, ние смятаме за важно да ви уведомим за намеренията им, въпреки че сър Реймънд ни е дал по тези въпроси пълна свобода.

— Много мило от ваша страна, господин Бейвърсток.

Адвокатът отново погледна към папката и се зае да изучава друго писмо в нея. Беше от посредник във фирма за недвижими имоти в Брадфорд и от него се виждаше, че имението, къщата и цялата покъщнина на покойния сър Реймънд Хардкасъл са били продадени без знанието на Бейвърсток за четирийсет и една хиляди лири стерлинги. След като бе приспаднал комисионата, данъците и таксите, посредникът бе превел остатъка от парите в същата сметка в „Кутс“ на Странд, където постъпваха и месечните вноски, полагащи се на госпожица Ейми.

— Предвид на това — продължи семейният адвокат, — сметнах за свой дълг да ви уведомя, че нашите съветници препоръчват да направим значително вложение в дружество, което предстои да пусне на борсата свои акции.

— Кое дружество? — попита госпожа Трентам.

— „Тръмпър“ — отвърна Бейвърсток, като следеше внимателно реакцията на своята клиентка.

— И защо точно в „Тръмпър“? — попита тя — по нищо не пролича да е изненадана.

— Главно защото според „Хамброс“ такова вложение е разумно и сигурно. Но по-важното в случая е, че след време основният дял от акциите на дружеството ще бъде притежание на Даниъл Тръмпър, чийто баща, както със сигурност знаете, в момента е председател на управителния съвет.

— Да, знам — потвърди госпожа Трентам, без да добавя нищо повече.

Забеляза, че господин Бейвърсток е доста притеснен, задето тя приема толкова спокойно новината.

— Но ако вие със сестра ви имате някакви възражения срещу подобно вложение на средства от попечителския фонд, съветниците ни биха могли да преразгледат становището си.

— Колко смятат да вложат?

— Около двеста хиляди лири стерлинги — уточни адвокатът. — Така фондът ще закупи приблизително десет на сто от акциите на дружеството.

— Делът не е ли твърде голям?

— Определено е значителен — съгласи се Бейвърсток. — Но фондът разполага с достатъчно средства, за да направи такова вложение.

— Тогава с радост приемам предложението на „Хамброс“ — отвърна госпожа Трентам. — Сигурна съм, че такова е мнението и на сестра ми.

Господин Бейвърсток отново се взря в приложеното към папката пълномощно, с което госпожица Ейми Хардкасъл всъщност даваше на сестра си пълна свобода във всички решения, свързани с наследството на покойния сър Реймънд Хардкасъл, включително за това от личната й сметка да й бъдат прехвърлени двайсет хиляди лири стерлинги. Адвокатът се надяваше госпожица Ейми да се чувства добре в старческия дом. Той извърна очи към другата дъщеря на сър Реймънд.

— Значи единственото, което ми остава да сторя — отбеляза той в заключение, — е да уведомя „Хамброс“ какво мислите по въпроса и да ви държа в течение, когато дружество „Тръмпър“ пусне на пазара своите акции.