Джефри Арчър - Търговецът

Наближаваше денят, когато щяхме да пуснем акциите на борсата, и Чарли прекарваше все повече време с банкера от търговската банка. През това време Том Арнолд се нагърби с управлението на магазините, а също с надзора върху строежа. Само в галерията на номер едно продължавах да се разпореждам аз.

Няколко месеца преди да обявим, че учредяваме акционерно дружество, реших, че не е зле да проведа голям търг на произведения на италианската живопис, на които бях посветила много време и с които се надявах да наложа окончателно галерията на Челси Терас номер едно.

На най-големия специалист, който работеше при мен — Франсис Лосън, му трябваха близо две години, за да събере петдесет и деветте платна, всички рисувани между 1519 и 1768 година. Най-големият ни удар бе „Базилика Сан Марко“ на Каналето, която Дафни бе наследила от своя възрастна леля в Къмбърланд.

— Не е толкова добра, както картините, които Пърси има в Ланаркшир — ни обясни тя съвсем в свой стил. — Въпреки това очаквам, скъпа, да взема добри пари за нея. Не ги ли получа, занапред ще ходя само в „Сотби“ — подсмихна се моята приятелка.

Определихме първоначална цена на картината от трийсет хиляди лири стерлинги. Казах на Дафни, че тя е твърде разумна: досега платно на Каналето бе получавало най-много трийсет и осем хиляди лири, за колкото предната година в „Кристи“ продадоха една от творбите му.

Докато се суетях и уточнявах последните подробности около търга, Чарли и Тим Нюман прекарваха почти цялото си време по учреждения, банки, финансови къщи и големи инвеститори, за да ги убедят да вложат капитал в „най-голямата сергия на света“.

Тим беше оптимист за изхода на начинанието и смяташе, че ще има повече кандидати, отколкото акции. Въпреки това препоръча те двамата с Чарли да заминат за Ню Йорк и да разпалят интереса и на американските инвеститори. Чарли уреди пътуването до Щатите така, че да се върне в Лондон два дни преди моя търг и цели три седмици преди да пуснем акциите на дружеството на борсата.

Беше мразовит понеделник сутринта през януари и аз не бях в най-блестяща форма, но въпреки това бях готова да се закълна, че познавам клиентката, погълната от разговора с една от новите ни продавачки — само не се сещах откъде. Беше на средна възраст и бе облечена в палто, каквито са се носели вероятно през трийсетте — очевидно изживяваше тежки времена и бе дошла да продаде нещо от семейните ценности.

След като тя си тръгна, отидох при Кати, момичето, което бяхме назначили съвсем наскоро, и я попитах коя е жената.

— Казва се госпожа Бенет — обясни младичката продавачка зад щанда.

Името не ми говореше нищо, затова се поинтересувах какво е искала. Кати ми подаде малка маслена картина, на която беше изобразена Богородица с Младенеца.

— Попита дали още е възможно да я включим в търга на италиански произведения на изкуството. Не знаеше нищо за картината и да ви призная, като гледах посетителката, се зачудих дали платното не е откраднато. Тъкмо се канех да се обърна към господин Лосън.

Погледнах маслената картина и веднага се досетих, че я е донесла най-малката сестра на Чарли.

— Оставете на мен.

— Както кажете, лейди Тръмпър.

Качих се с асансьора на последния етаж, подминах като хала Джесика Алън и нахълтах в кабинета на Чарли. Подадох му картината — да я види, и набързо му обясних как е попаднала при нас.

Той отмести книжата върху писалището и дълго разглежда платното, без да каже дума.

— Едно е сигурно — промълви накрая. — Кити никога няма да ни каже откъде я е взела, инак е щяла да дойде направо при мен.

— И какво ще правим сега?

— Ще включим платното в търга, както е поискала сестра ми, защото можеш да бъдеш сигурна, че никой няма да даде за нея повече от мен.

— Но ако Кити е закъсала за пари, защо не й предложим подобаваща сума?

— Защото, ако беше закъсала за пари, сега щеше да е в този кабинет. Не, иска поне веднъж да й падна на колене.

— Ами ако е откраднала картината?

— От кого? А и да я е откраднала, не виждам какво може да ни попречи да обявим в каталога откъде я имаме. Така де, в архива на полицията сигурно още пазят жалбата, която подадохме след изчезването на платното.

— Ами ако й я е дал Гай?

— Гай е мъртъв — напомни Чарли.

Бях неописуемо щастлива, че печатът и обществеността проявяват такъв интерес към търга. Друг добър знак бе, че предната седмица мнозина от водещите изкуствоведи, критици и колекционери бяха забелязани да оглеждат картините, изложени в основната зала на галерията.