Джефри Арчър - Търговецът

Още от самото начало Чарли настояваше да кажем на момчето истината за Гай, но аз го убедих да поизчака, докато Даниъл порасне, за да е в състояние да разбере за какво става въпрос. После обаче Гай почина от туберкулоза и ние вече не виждахме смисъл да обременяваме Даниъл с миналото.

По-късно, след доста години на терзания, през които Чарли ме убеждаваше да кажем на момчето всичко, аз най-сетне склоних. Една седмица преди да замине с кораб за Америка, му звъннах по телефона в колежа „Тринити“ и попитах дали е съгласен да го откарам до Саутхамптън — така поне щях да знам, че в продължение на няколко часа няма да ни прекъсват. Подметнах, че смятам да обсъдим нещо важно.

Тръгнах за Кеймбридж малко по-рано, така че имаше време да помогна на Даниъл да си стегне багажа. В единайсет вече бяхме на шосе номер десет. Първия час си бъбрехме безгрижно за работата на сина ми в Кеймбридж: прекалено много студенти, почти не оставало време за научна дейност, но веднага щом заговорихме за трудностите с жилищните сгради, разбрах, че точно сега се е отворил случай да кажа на Даниъл кой е истинският му баща. После най-неочаквано той смени темата и аз се уплаших. Честно ви казвам, бях готова да подхвана още тогава този въпрос, но мигът бе отлетял.

Докато Даниъл беше в Щатите, бяхме много покрусени от смъртта на майка ми и притеснени от госпожа Трентам и аз си помислих, че съм пропиляла златна възможност да бъда откровена със своя син. Помолих Чарли никога повече да не говорим за това. Имам прекрасен съпруг. Каза ми, че греша и че Даниъл е достатъчно зрял, за да преглътне истината, но се съгласи, че трябва сама да си реша. Не отвори повече дума за това.

Когато Даниъл си дойде от Щатите, отново отидох в Саутхамптън, за да го посрещна. Не знам защо, но ми се стори променен. Като начало изглеждаше различен, някак по-самоуверен, и още щом ме видя, ме притисна толкова силно в обятията си, че ме смая. Докато се връщахме в Лондон, си говорехме за престоя му в Щатите, където очевидно му беше харесало, и без да влизам в подробности, му съобщих какво става с молбата за строеж на Челси Терас, която сме подали. Даниъл не прояви особен интерес, но да ви призная, след като и двамата с Чарли осъзнахме, че момчето е родено за научно поприще, мъжът ми никога не го е занимавал с всекидневните дела в „Тръмпър“.

Преди да се върне в Кеймбридж, Даниъл прекара следващите няколко седмици с нас и дори Чарли, който не е от най-наблюдателните, забеляза колко много се е променил. Беше все така вглъбен и спокоен, дори потаен, но се държеше с нас далеч по-сърдечно и аз започнах да се питам дали, докато е бил в чужбина, не се е запознал с някое момиче. Много се надявах да е така, но ако не броим случайните недодялани подмятания, Даниъл не споменаваше нищо такова. На мен обаче ми се искаше да се ожени за американка. Почти не водеше вкъщи момичета и си умираше от срам, когато го запознавахме с дъщерите на наши приятели. Изчезваше вдън земя, ако се появеше Клариса Уилтшир, което напоследък се случваше твърде често, понеже през лятната ваканция и двамата близнаци, които следваха в Бристолския университет, работеха в галерията на Челси Терас номер едно.

Някъде месец след като Даниъл се прибра от Америка, Чарли ми каза, че госпожа Трентам е оттеглила всичките си възражения срещу нашия проект да съединим двете кули. Направо подскочих от радост. Когато добави и че тя се била отказала да строи наново жилищата, не му повярвах и веднага отсъдих, че тази вещица отново крои нещо. Дори Чарли призна:

— И аз се чудя какъв ли капан се кани да ни заложи.

И двамата не се съгласихме с Дафни, според която госпожа Трентам вероятно била започнала да омеква с възрастта.

След половин месец от общината потвърдиха, че всички възражения срещу проекта ни са оттеглени и можем да започнем строежа. Точно този знак Чарли бе чакал, за да обяви, че възнамеряваме да пуснем акции на борсата.

Свика заседание на управителния съвет, което да вземе съответните решения.

Господин Мерик, на когото Чарли и досега не бе простил, че го е принудил да продаде картината на Ван Гог, ни посъветва да се обърнем към търговска банка „Робърт Флеминг“, която да ни представлява, докато учредяваме търговското дружество. Изрази и надеждата, че сметките на новата фирма и занапред ще бъдат в „Чайлд и сие“. На Чарли му идеше да му каже „да си гледа работата“, ала и двамата знаехме, че мнозина в Сити ще бъдат озадачени, ако броени седмици преди пускането на акциите сменим банката. Управителният съвет се вслуша и в двете препоръки, след което в него бе поканен да влезе Тим Нюман от „Робърт Флеминг“. Той внесе в дружеството свеж полъх, защото бе от новото поколение банкери. Подобно на Чарли, и аз веднага го харесах, но и досега не можех да се настроя на една вълна с Пол Мерик.