Джефри Арчър - Търговецът

В три без петнайсет имаше само няколко свободни места, закъснелите вече стояха плътно един до друг отстрани покрай стените, двама-трима дори бяха приклекнали на пътеката между столовете. В три без пет Дафни влезе с гръм и трясък — беше облечена в мастиленосин костюм с чудесна кройка, който предния месец бях видяла в списание „Вог“. Чарли я следваше по петите — стори ми се малко уморен. Двамата седнаха в края на седмия ред — както мъжът ми бе обяснил, от сантиментални подбуди. Дафни изглеждаше много самоуверена, докато съпругът ми току се въртеше и нервничеше.

Точно в три седнах на подиума до катедрата, откъдето Саймън щеше да води търга, а той се качи по стъпалата, поспря, огледа насъбралите се, за да види къде са важните клиенти, и удари няколко пъти с чукчето.

— Добър ден, госпожи и господа — поздрави заместникът ми. — Добре дошли в галерия „Тръмпър“ — добави, като понатърти едва доловимо върху „галерия“.

Обяви първия експонат и в залата настана мълчание. Погледнах картината в каталога си, макар да ми се струваше, че знам наизуст всичко за петдесет и деветте творби. Беше портрет на Франциск Асизки, рисуван от Джовани Батиста Креспи през 1617 година. Малкото произведение с маслени бои бе отбелязано с кода КИХХ, ето защо, когато Саймън удари с чукчето и оповести, че то е продадено за две хиляди и двеста лири стерлинги, със седемстотин повече, отколкото го бях оценила, аз разбрах, че започваме добре.

От общо петдесет и девет платна картината на Каналето беше с номер трийсет и седми, понеже исках напрежението да се покачи, преди тя да бъде обявена за продан, но и да не бъде много назад, да не би хората да започнат да се разотиват. През първия час бяхме продали експонати за четирийсет и седем хиляди лири стерлинги, а още не бяхме стигнали до Каналето. Когато накрая платното с ширина метър и двайсет беше сложено под светлината на прожектора, онези, които го виждаха за пръв път, направо ахнаха.

— Картина на Каналето от 1741 година, върху която е изобразена базиликата „Сан Марко“ — обяви Саймън, сякаш държахме в хранилището поне още пет-шест такива шедьовъра. — Към експоната има значителен интерес, наддаването започва от десет хиляди лири стерлинги.

Той огледа притихналата зала, а ние с помощниците ми започнахме да се озъртаме, за да видим кой ще даде повече.

— Петнайсет хиляди — оповести Саймън и погледна представителя на италианската държава, седнал на петия ред. — В дъното на залата двайсет хиляди лири стерлинги.

Знаех, че ги е дал човекът, отговарящ за колекцията на Мелън. Винаги сядаше на предпоследния ред и държеше между устните си цигара, за да покаже, че не се е отказал от наддаването.

— Двайсет и пет хиляди — викна Саймън и отново се обърна към представителя на италианската държава. — Трийсет хиляди.

Цигарата продължаваше да дими: Мелън оставаше в надпреварата.

— Трийсет и пет хиляди!

Забелязах човек, който чак сега се бе включил в наддаването: господин Рандъл, управител на галерия „Уайлдънстайн“ на Бонд стрийт.

— Четирийсет хиляди! — оповести Саймън, когато в дъното се видя поредното валмо тютюнев дим.

Бяхме прехвърлили сумата, която бях посочила на Дафни, макар че лицето й си оставаше безизразно.

— Петдесет хиляди!

Не се бяхме и надявали да достигнем такава цена. Погледнах към Саймън и видях, че лявата му ръка върху катедрата трепери.

— Петдесет хиляди! — повтори той малко притеснено, когато някакъв непознат на първия ред също се включи в наддаването и закима трескаво.

Цигарата пусна поредния облак тютюнев пушек.

— Петдесет и пет хиляди. Шейсет хиляди!

Саймън отново бе насочил вниманието си към непознатия, който кимна рязко, за да покаже, че е вдигнал сумата.

— Шейсет и пет хиляди.

Човекът на Мелън продължаваше да дими с цигарата, но когато Саймън се извърна към непознатия на първия ред, той поклати глава.

— В такъв случай от дъното на залата шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? — Той пак се вторачи в мъжа на първия ред. — И така, за картината на Каналето са предложени шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Шейсет и пет хиляди първи път, шейсет и пет хиляди втори път. Платното е продадено!

Саймън стовари с трясък чукчето има-няма и две минути след като наддаването беше започнало, а аз вписах в каталога МИХХХ точно когато в залата избухнаха ръкопляскания — нещо, което никога досега не се бе случвало в галерията на Челси Терас номер едно.