Джефри Арчър - Търговецът

Германците наистина пуснаха бомба, но не върху Даниъл, а точно върху моите жилищни сгради, които бяха сринати до основи. От първоначалния ми гняв, отприщен от това бедствие, не остана и следа, когато видях суматохата на Челси Терас. Дни наред стоях на отсрещния тротоар и злорадствах при вида на сътвореното от германците.

След няколко седмици дойде ред и на кръчма „Мускетарят“, както и на магазина за плодове и зеленчуци на Тръмпър, да усетят мощта на „Луфтвафе“. Единствената видима последица от тази втора бомбардировка бе, че след седмица Чарли Тръмпър се записа доброволец в Кралския стрелкови полк. Колкото и да ми се искаше Даниъл да бъде покосен от заблудил се куршум, Чарли Тръмпър ми трябваше жив: бях му приготвила по-зрелищна екзекуция.

Не поисках от Харис да ме осветли за новото назначение на Чарли Тръмпър в Министерството на хранителната промишленост: за него писаха всички вестници в държавата. Въпреки това обаче не се опитах да се възползвам от неговото проточило се отсъствие, понеже, докато бушува война, не виждах причина да купувам още магазини на Челси Терас, пък и от месечните доклади на частния детектив се виждаше, че Тръмпър е на все по-голяма загуба.

После, точно когато бях най-малко подготвена, баща ми взе, че почина от сърдечен пристъп. Веднага зарязах всичко и заминах за Йоркшир, за да проверя как върви подготовката за погребението.

Два дни по-късно ние с Ейми, а след нас и останалите опечалени отидохме на погребението в енорийската църква на Уедърби. Сега вече Ейми бе глава на семейството, затова я сложиха да седне в левия край на първия ред, а Джералд и Найджъл — отдясно на нея. На опелото се стекоха много роднини, приятели и хора, работили с баща ми, включително господин Бейвърсток — адвокатът бе твърде покрусен и както винаги, стискаше голямата черна чанта, която, както забелязах, не изпускаше от очи. По време на опелото, отслужено от архидякона, Ейми, която беше точно пред мен, се разстрои толкова много, че надали щеше да доживее до вечерта, ако не бях аз — да я утешавам.

След като хората, дошли на погребението, се разотидоха, реших да поостана още няколко дни в Йоркшир, а Джералд и Найджъл се прибраха в Лондон. Ейми почти не излизаше от стаята, та имах възможност да огледам къщата и да проверя дали има нещо ценно, което да взема, преди да се върна в Асхърст. В края на краищата, след като огласяха завещанието, къщата в най-лошия случай щеше да остане за нас със сестра ми.

Намерих бижутата на мама, очевидно недокосвани след смъртта й. Не подминах и картината на Стъбс, която още висеше на стената в кабинета на баща ми. Взех от спалнята му бижутата, а колкото до картината, Ейми склони — по време на една лека вечеря в стаята й — засега да я пренеса в Асхърст. Стигнах до заключението, че единственото друго, което има някаква стойност, е богатата библиотека на баща ми. Аз обаче вече имах дългосрочни планове за нея, които не включваха продажбата и на един-единствен том.

На първи следващия месец заминах за Лондон и отидох в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, за да бъда официално уведомена какво гласи завещанието на баща ми.

Господин Бейвърсток очевидно бе разочарован, задето не е дошла и Ейми, но явно се съгласи, че сестра ми още не се е възстановила от шока, който е изживяла след смъртта на баща ми, за да предприеме такова пътуване. В кантората обнадеждени се стекоха и доста други роднини, повечето от които виждах само по кръщенета, сватби и погребения. Знаех какво точно могат да очакват.

На господин Бейвърсток му трябваше цял час, за да изпълни една твърде проста според мен задача, макар да съм длъжна да му призная, че доста ловко не огласи името на Даниъл Тръмпър, когато трябваше да обясни какво точно ще стане с богатството на баща ми. Не внимавах особено, докато съобщаваше на далечните роднини на кого колко хиляди лири стерлинги ще му паднат от небето, но застанах нащрек веднага щом господин Бейвърсток изрече с мънкащ глас името ми.

— „Докато са живи, госпожа Джералд Трентам и госпожица Ейми Хардкасъл ще получават равна част от приходите, постъпващи от попечителския фонд.“ — Адвокатът млъкна, за да отгърне страницата, после сложи длани върху писалището. — „И накрая завещавам къщата, имението в Йоркшир и всичко в него, както и сумата от двайсет хиляди лири стерлинги — продължи той — на по-голямата си дъщеря госпожица Ейми Хардкасъл.“

— Добро утро, господин Снедълс.