Джефри Арчър - Търговецът

— Гибсън, трябва ни свидетел, който да удостовери подписите ни върху два документа. Подпиши се, после господинът си тръгва — оповести тя.

Без да пита и да казва нищо, икономът се подписа върху двата екземпляра.

Подир малко Даниъл се озова на улицата с неприятното усещане, че срещата не е минала както е очаквал. След като се качи в таксито и се отправи към хотел „Дорчестър“, прочете отново листа хартия с двата подписа. Не би могъл да иска повече, въпреки това бе озадачен от условието, което госпожа Трентам бе настояла да включат — и досега то му се струваше неразбираемо. Но побърза да се отърси от тревогата.

Влезе в хотела, затвори се в стаята, съблече припряно униформата и отново си сложи цивилните дрехи. За пръв път от сутринта се почувства чист. Сетне прибра униформата и фуражката в куфарчето, слезе на рецепцията, върна ключа и след като плати, си тръгна.

Друго такси го откара отново в Кенсингтън, където бръснарят бе разочарован, когато новият му клиент поиска от него да махне всички следи от боята, да изправи къдриците и да върне пътя, както е бил преди.

Последната спирка на Даниъл, преди да се прибере у дома, бе безлюден строеж в Пимлико. Той застана зад голям кран и след като се увери, че не го вижда никой, пусна униформата и фуражката в една боклукчийска кофа, а снимката запали.

Загледа разтреперан как баща му изчезва в алените пламъци.

— Поканих те за края на седмицата в Йоркшир, за да ти съобщя какво точно смятам да ти оставя в завещанието си.

Баща ми се беше разположил зад писалището, аз седях на кожения фотьойл точно отпред, който мама обичаше толкова много. Кръстил ме е на нея — Маргарет Етел, но постоянно ми натякваше, че приликата свършвала дотук. Гледах го как пълни внимателно с тютюн лулата от изтравниче и се чудех какво ли ще ми каже. Мина доста време, докато баща ми вдигна очи към мен и оповести:

— Реших да завещая всичко на Даниъл Тръмпър.

Бях толкова стъписана, че трябваше да мине известно време, докато се сетя какво да отговоря.

— Но, татко, след смъртта на Гай законен наследник би трябвало да е Найджъл!

— Законен наследник щеше да бъде Даниъл, ако синът ти бе направил, каквото би сторил всеки почтен човек. Още в мига, когато е разбрал, че госпожица Салмън носи в утробата си неговото дете, Гай бе длъжен да се върне от Индия и да се ожени за нея.

— Но баща на Даниъл е Тръмпър — възразих аз. — Винаги го е признавал. Актът за раждане…

— Така е, никога не го е отричал. Но не ме мисли за глупак, Етел. Актът за раждане само доказва, че за разлика от покойния ми внук Чарли Тръмпър има някакво чувство за отговорност. При всички положения, който е наблюдавал Гай в младежките му години и е следил развитието на Даниъл, не се съмнява и за миг във връзката между двамата.

Не бях сигурна, че съм го разбрала добре.

— Значи си виждал Даниъл Тръмпър.

— О, да — потвърди той делово и взе от писалището кибрита. — Ходих специално два пъти в училище „Сейнт Пол“. Първия път момчето участваше в концерт — имах възможност да го слушам и наблюдавам съвсем отблизо в продължение на цели два часа. Беше много добър. После, година по-късно, когато получи наградата по математика „Нютон“, дори го проследих и видях как пие чай с родителите си. Мога да те уверя не само че е одрал кожата на Гай, но и че има някои от жестовете на покойния си баща.

— А Найджъл не заслужава ли да бъде смятан за равен? — възроптах аз — чудех се какъв ли разумен отговор да дам, та да накарам баща си да размисли.

— Найджъл не му е равен и никога няма да бъде — натърти баща ми и драсна клечка кибрит, след което започна да смуче сякаш безкрайно лулата, нещо, което задължително предхождаше опитите му да я запали. — Дай да не се заблуждаваме, Етел. И двамата сме наясно, че момчето не заслужава дори да бъде в управителния съвет на „Хардкасъл“, камо ли да ме наследи във фирмата.

Докато баща ми се опитваше да всмукне от дима на лулата, аз се вторачих невиждащо в рисунката с изобразени на нея два пасящи коня, окачена отзад на стената, и се опитах да си събера мислите.

— Едва ли си забравила, драга, че Найджъл не успя дори да завърши военната академия „Сандхърст“. Подразбрах, че още го държат в „Киткат и Ейкън“ единствено защото си подметнала на старши съдружника, че след време именно на тях ще повериш управлението на акциите на „Хардкасъл“. — След всяко изречение баща ми изпускаше валмо пушек от лулата. — Аз обаче ти казвам, че това изобщо няма да стане.