Джефри Арчър - Търговецът

— За капитан Даниъл Трентам.

Икономът трепна от изненада, но отвори и оповести:

— Капитан Даниъл Трентам, госпожо.

Когато младежът влезе, госпожа Трентам стоеше при прозореца. Обърна се рязко, погледна го изпитателно, пристъпи напред, поколеба се и се свлече на канапето.

„Само не ми припадай“, бе първото, което Даниъл си помисли, както стоеше насред помещението и гледаше баба си.

— Ти кой си? — пророни тя накрая.

— Дай да не се превземаме, бабо. Знаеш прекрасно кой съм — отсече Даниъл с надеждата, че гласът му е прозвучал самоуверено.

— Тя те е пратила, нали?

— Ако имаш предвид майка ми, не, не ме е пратила тя. Всъщност дори не знае, че съм тук.

Госпожа Трентам понечи да възрази, но не каза нищо. Настана непоносимо дълго мълчание, през което Даниъл запристъпва от крак на крак. Насочи поглед към Военния кръст, сложен върху лавицата над камината.

— Какво искаш? — попита жената.

— Дошъл съм, бабо, за да се споразумеем.

— За какво да се споразумяваме? Не си в положение да искаш подобно нещо.

— Аз пък мисля, че съм, бабо. Току-що се връщам от Австралия. — Той замълча. — По време на пътуването научих прелюбопитни неща.

Госпожа Трентам трепна, но не свали и за миг очи от младежа.

— Не си струва да повтарям какво съм разбрал за баща си, докато съм бил там. Няма да се впускам в подробности, подозирам, че и ти ги знаеш прекрасно.

Тя продължи да го гледа втренчено — личеше, че малко по малко се окопитва.

— Освен, разбира се, ако не искаш да научиш къде са смятали да го погребат — със сигурност не на семейния парцел в енорийската църква на Асхърст.

— Какво искаш? — повтори госпожа Трентам.

— Както ти обясних, бабо, дошъл съм, за да се споразумеем.

— Слушам те.

— Откажи се от намеренията си да строиш ужасния жилищен блок на Челси Терас и оттегли възраженията срещу разрешителното, което „Тръмпър“ е поискал.

— За нищо на света.

— В такъв случай сигурно е крайно време светът да научи истинската причина да си отмъщаваш на майка ми.

— Това обаче ще навреди на майка ти не по-малко, отколкото на мен.

— О, едва ли, бабо — натърти Даниъл. — Особено ако пресата научи, че синът ти е напуснал опозорен полка и по-късно е починал в Мелбърн при още по-срамни обстоятелства, въпреки че в крайна сметка е бил погребан в затънтено селце в Бъркшир, след като ти си прекарала тялото тук, в Англия, и си казала на приятелите си, че е бил преуспял търговец на едър рогат добитък и е умрял трагично от туберкулоза.

— Но ти ме изнудваш!

— Не, не те изнудвам, бабо. Просто съм един притеснен син, който отчаяно е искал да разбере какво се е случило с отдавна починалия му баща и е бил ужасен да узнае истината зад семейната тайна на Трентамови. Според мен журналистите ще опишат случката просто като „семейна вражда“. Едно е сигурно: майка ми ще излезе от цялата история героиня, виж, не съм много сигурен колцина ще поискат да играят с теб бридж, след като научат някои дребни подробности.

Госпожа Трентам скочи като ужилена от канапето, стисна юмруци и пристъпи застрашително към Даниъл. Той обаче не трепна.

— Само не изпадай в истерия, бабо. Не забравяй, че знам всичко за теб.

Но си даде сметка, че всъщност знае съвсем малко.

Госпожа Трентам се спря, дори отстъпи крачка назад…

— А ако се съглася с исканията ти?

— Ако го направиш, ще си тръгна оттук и докато си жива, няма да ме видиш никога повече. Обещавам.

Тя въздъхна тежко, но мина доста време, докато каза:

— Така да бъде! — рече накрая, очевидно си беше възвърнала самообладанието. — Но и аз имам едно условие.

Даниъл беше изненадан. Не бе очаквал да му поставя условия.

— Какво? — попита мнително.

Изслуша внимателно молбата й и макар да бе озадачен от нея, не видя причини за безпокойство.

— Приемам условията ти — оповести накрая.

— Но в писмен вид — допълни спокойно жената. — Още сега.

— В такъв случай и аз искам моите условия да бъдат изложени в писмен вид — настоя Даниъл, та и той да отбележи точка.

— Нямам нищо против.

Госпожа Трентам отиде бавно при писалището. Седна, отвори чекмеджето в средата и извади два листа хартия с ален герб с горния край. Написа бавно и старателно два отделни договора, които подаде на Даниъл. Той изчете внимателно черновата. Госпожа Трентам беше включила всичките му искания, не бе пропуснала нищо, включително странното условие, за което бе настояла. Даниъл кимна и върна листовете.

Тя се подписа и под двата екземпляра, сетне подаде писалката на Даниъл. Младежът също се подписа. Госпожа Трентам му върна единия договор, изправи се и дръпна шнурчето на звънеца при камината. След миг при тях влезе икономът.