Джефри Арчър - Търговецът

Следващия ден прекара в отдел „Благоустройство“ към Лондонската община. Служителят му донесе всички поискани документи, но за разочарование на Даниъл побърза да го предупреди, че нямал право да ги изнася от сградата.

Ето защо цяла сутрин той преглежда отново и отново книжата, като преписваше дума по дума важните точки и условия, а после ги учеше наизуст, та да не се налага да носи бележките със себе си. Само това оставаше — родителите му да ги открият случайно. В пет часа, когато заключиха след него вратата, Даниъл бе убеден, че помни и най-малката подробност.

Излезе от общината, седна на ниския парапет с изглед към Темза и повтори отново наум най-важното в книжата.

Беше установил, че търговско дружество „Тръмпър“ е поискало разрешение за строежа на огромен универсален магазин, разположен от единия, та чак до другия край на Челси Терас. Проектът предвиждаше изграждането на две дванайсететажни кули, всяка от които с разгърната площ от седемдесет и две хиляди квадратни метра. Над тях щеше да има още пет етажа със служебни помещения и покрити пешеходни пътеки, които да свързват двете еднакви сгради. Отдел „Благоустройство“ към общината бе издал разрешение за строежа. Но някой си господин Мартин Симпсън от Федерацията в защита на малките магазини бе подал жалба срещу изграждането на последните пет общи етажа, които се предвиждаше да се извисяват над празен парцел точно в средата на улицата. Не се искаше особено въображение, та човек да се досети кой е обещал на господин Симпсън да го подкрепя със средства.

Същевременно и самата госпожа Трентам бе получила разрешение да построи жилищен блок с евтини апартаменти. Даниъл си припомни всички подробности от молбата, която тя бе подала и от която се виждаше, че жилищата ще бъдат панелни, с възможно най-малки удобства. Не беше трудно младежът да се досети, че госпожа Трентам цели да изгради насред палата на Чарли най-грозната сграда, която общината би одобрила.

Даниъл отново си погледна бележките — да се увери, че е запомнил всичко. Накъса листа на малки парченца, които хвърли в коша за отпадъци на ъгъла на Уестминстърския мост, после се прибра в Литъл Болтънс.

Следващото, което направи, бе да позвъни по телефона на Дейвид Олдкрест, преподавател по право в „Тринити“ и специалист по юридическите въпроси, свързани с гражданското строителство. Близо час колегата му обяснява, че съдебните дела могат да се проточат и да бъдат обжалвани до безкрайност, дори да стигнат до Камарата на лордовете, а разрешението за строеж като кулите „Тръмпър“ — да се забави с години, от което по мнението на доктор Олдкрест щели да спечелят само адвокатите.

Даниъл благодари на своя приятел и след като обмисли нововъзникналия проблем, стигна до заключението, че именно госпожа Трентам държи ключа към успеха или провала на Чарли. Освен ако…

Следващия половин месец младежът прекара доста време в телефонна кабина на ъгъла на Честър Скуеър, без да се обади нито веднъж. Освен това всеки ден следваше из столицата една безупречно облечена госпожа със завидно самочувствие и присъствие на духа, като се стараеше тя да не го забележи, но и често се опитваше да я поразгледа по-отблизо, за да види как изглежда, как се държи и в какъв свят живее.

Не след дълго установи, че за обитателката на Честър Скуеър номер деветнайсет има само три наистина свещени неща. Първо, срещите, които провеждаше на два-три дни, но не много редовно, с адвокатите си в Линкълнс Ин Фийлдс. Второ, сбирките, на които три пъти седмично играеше бридж и които винаги започваха в два следобед: в понеделник на Кадоган Плейс номер девет, в сряда — на авеню Слоун сто и седемнайсет, и в петък — в дома й на Честър Скуеър. И на трите места се събираше един и същ кръжец от възрастни дами. И трето, посещенията в запуснат хотел в Южен Кенсингтън, където госпожа Трентам ходеше от време на време. Сядаше в най-прикътания ъгъл на кафенето и разговаряше с мъж, чиято компания поне според Даниъл бе твърде неподходяща за дъщерята на сър Реймънд Хардкасъл. Тя определено не се държеше с него като с приятел, нито като с доверено лице и Даниъл направо не проумяваше какво би могло да ги свързва.

След още една седмица реши, че може да осъществи плана си единствено в последния петък, преди да се завърне в Кеймбридж. Ето защо сутринта отиде при шивач, който шиеше главно военни униформи. Следобед се запретна да пише нещо като сценарий, който вечерта изрепетира. После проведе няколко телефонни разговора, включително с майсторите на медали от „Спинк“, които го увериха, че е по силите им да изпълнят навреме неговата поръчка. Сутринта на предпоследния ден — но едва след като беше сигурен, че майка му и баща му са излезли от къщи — се затвори в стаята си и направи нещо като генерална репетиция.