Джефри Арчър - Търговецът

Беки продължаваше да седи на стола — идеше й да навие господин Бейвърсток, все едно той е грамофон, и да го пусне на скорост, по-голяма от седемдесет и осем оборота, ала вече беше стигнала до заключението, че каквото и да каже, няма да накара стареца да промени темпото, което сам си е определил.

— След разследването, което проведохме — продължи адвокатът, — имахме всички основания да смятаме, че — ще прощавате, лейди Тръмпър, за нетактичността, не искам да ви обиждам… Та имахме всички основания да смятаме, че баща на вашето дете е не Чарлс Тръмпър, а Гай Трентам.

Беки наведе глава, а Бейвърсток се извини още веднъж, преди да продължи:

— Ала сър Реймънд искаше да се увери, че Даниъл наистина му е правнук, и с тази цел, след като момчето спечели стипендия за „Сейнт Пол“, посети на два пъти училището.

Беки се втренчи във възрастния адвокат.

— Първия път присъства на училищен концерт — ако не ме лъже паметта, Брамс — в който момчето участва, а втория път отиде, когато Дейвид получи от директора наградата по математика „Нютон“. Струва ми се, че и вие бяхте в залата. И при двете посещения клиентът ми направи всичко по силите си момчето да не разбере, че и той е там. След второто посещение сър Реймънд бе напълно убеден, че Даниъл му е правнук. Всички мъже в рода имат типичната за Хардкасълови челюст, да не говорим пък за навика, когато са развълнувани, да пристъпват от крак на крак. Още на следващия ден моят клиент промени завещанието си. — Адвокатът взе от писалището документ, прихванат с червена лента, която развърза бавно. — Беше ми наредено, уважаема госпожо, да ви прочета съответните точки от завещанието, когато сметна за уместно, но не преди момчето да е отпразнувало трийсетия си рожден ден. Стига да не греша, преди няколко седмици Даниъл навърши трийсет години, нали така?

Беки кимна.

Бейвърсток разгъна бавно листовете в свитъка.

— Вече ви изложих условията в завещанието, отнасящи се до постъпленията от наследството на сър Реймънд. След смъртта на госпожица Ейми госпожа Трентам разполага с всички приходи, спечелени от попечителския фонд и днес възлизащи на около четирийсет хиляди лири стерлинги годишно. Доколкото ми е известно, моят клиент не е завещавал никога нищо на по-големия си внук господин Гай Трентам, но тъй като той вече не е сред живите, това не е толкова съществено. По-късно остави малка сума на другия си внук, господин Найджъл Трентам. — Адвокатът замълча. — А сега ще ви прочета точните думи на сър Реймънд — оповести той и се взря в завещанието. Прокашля се и продължи: — „След като бъдат изплатени горепосочените суми, завещавам всичко, което остане от имуществото и състоянието ми, на господин Даниъл Тръмпър от колежа «Тринити» в Кеймбридж с условието той да получи наследството след смъртта на баба си госпожа Етел Трентам“.

Сега, след като вече беше разбрала защо адвокатът я е повикал, Беки седеше като вцепенена. Господин Бейвърсток поизчака, в случай че тя реши да каже нещо, но посетителката продължи да мълчи — подозираше, че има да научава още. Бейвърсток отново извърна очи към книжата пред себе си.

— Смятам, тук му е мястото да отбележа, че знам — както всъщност знаеше и сър Реймънд — как и внук му, и неговата дъщеря са се отнасяли към вас, затова съм длъжен да ви предупредя, че макар и наследството, което синът ви ще получи, да е твърде голямо, то не включва имението в Асхърст, графство Бъркшир, и къщата на Челси Скуеър. И двата имота са собственост на госпожа Трентам, след смъртта на съпруга си тя ги наследи от него. И което поне според мен е още по-съществено за вас, в наследството не влиза и пустеещият парцел в средата на Челси Терас, той не е сред имотите на покойния сър Реймънд. Ала всичко останало, което той е притежавал, ще бъде наследено от Даниъл, макар и, както вече ви обясних, едва след смъртта на самата госпожа Трентам.

— Тя в течение ли е?

— Госпожа Трентам бе запозната с всички условия в завещанието на баща си още преди той да почине. Дори се посъветва с адвокати дали точките, включени в него вече след посещенията на сър Реймънд в училище „Сейнт Пол“, могат да бъдат оспорени пред съда.

— И подаде ли съдебен иск?

— Не. Обратното, доста ненадейно и според мен необяснимо нареди на адвокатите си да изтеглят всички възражения. Така или иначе в завещанието си сър Реймънд е подчертал изрично, че при никакви обстоятелства капиталът, оставен от него, не може да бъде използван или контролиран от дъщерите му и че той се полага на следващия му наследник по права линия.