Джефри Арчър - Търговецът

Господин Бейвърсток замълча и сложи длани върху попивателната отпред.

— Сега най-после ще бъда принудена да му кажа — пророни едва чуто Беки.

— Очевидно да, лейди Тръмпър. Целта на срещата ни всъщност бе да ви обясня как точно стоят нещата. Сър Реймънд не беше сигурен, че изобщо сте съобщили на Даниъл кой му е баща.

— Не, не сме.

Бейвърсток си свали очилата и ги остави върху писалището.

— Не е нужно да бързате, драга милейди, само ме уведомете, когато имам разрешението ви да се свържа с вашия син и да го известя, че е наследник на огромно състояние.

— Благодаря ви — прошепна тихо Беки и веднага усети колко неуместни са тези думи.

— И накрая — допълни адвокатът — съм длъжен да ви уведомя, че сър Реймънд се възхищаваше много от мъжа ви и от неговата работа, всъщност от вашата съвместна работа. До такава степен, че препоръча на адвокатската кантора, в случай че търговско дружество „Тръмпър“ пусне акции на борсата, което той очакваше, че рано или късно ще стане, да вложим в новата фирма значителни средства. Беше убеден, че подобно начинание ще се увенчае с успех, ето защо е разумно да се направят инвестиции в него.

— Значи затова банка „Хамброс“ закупи десет на сто от акциите ни! — възкликна Беки. — А ние се чудехме каква е причината.

— Точно така — потвърди едва ли не със самодоволна усмивка господин Бейвърсток. — Именно по мое изрично нареждане от „Хамброс“ подадоха заявка за акции, които да бъдат закупени от името на попечителския фонд: съпругът ви няма причини да се притеснява от такъв крупен външен акционер. Всъщност вложените пари са значително по-малко от сумите, които онази година фондът получи от дивиденти. Ала което е още по-съществено, от книжата по регистрацията на акционерното дружество разбрахме, че сър Чарлс възнамерява да задържи петдесет и едно на сто от акциите, та отсъдихме, че за него ще бъде утешително да знае, че разполага косвено с още десет на сто, ако в бъдеще възникнат някакви непредвидени спънки. Дано сме постъпили така, че да защитим изцяло интересите ви, а сър Реймънд пожела изрично, когато сметна за уместно, да ви изложа фактите в тяхната пълнота, но както ви обясних, при условие, че синът ви вече е навършил трийсет години.

— Бяхте изключително любезен, господин Бейвърсток — отбеляза Беки. — Знам, Чарли ще поиска да ви благодари лично.

— Твърде мило от ваша страна, лейди Тръмпър. Разрешете да добавя, че срещата бе много приятна за мен. Подобно на сър Реймънд, и аз през годините съм следял с огромно удоволствие израстването и на трима ви и се радвам, че играя скромна роля в бъдещето на акционерното дружество.

След като изпълни задачата си, господин Бейвърсток стана от стола и изпрати мълком Беки до входната врата на кантората. Тя се запита дали адвокатът говори само по работа.

— Ще чакам да ми се обадите, милейди, за да ми дадете разрешение да се свържа със сина ви.

В края на седмицата след посещението на Беки при господин Бейвърсток те с Чарли поеха към Кеймбридж, за да се видят с Даниъл. Чарли бе настоял да не отлагат повече и вечерта му се беше обадил по телефона, за да предупреди, че ще отидат в колежа „Тринити“ и ще съобщят на младежа нещо важно. При тези думи Даниъл беше отвърнал:

— Тъкмо навреме, защото и аз имам важни новини.

Докато пътуваха към Кеймбридж, Беки и Чарли се заеха да уточняват какво точно ще кажат и как ще го направят, но стигнаха до извода, че колкото и внимателно да му обясняват какво се е случило в миналото, пак не могат да са сигурни как Даниъл ще посрещне вестта.

— Дали някога ще ни прости? — въздъхна Беки. — Трябваше да му кажем преди доста години.

— Но не го направихме.

— А му съобщаваме сега, когато ни е изгодно.

— В крайна сметка той ще извлече най-голяма полза. Все пак ще наследи десет на сто от акционерното дружество, да не говорим пък за огромното състояние на Хардкасъл. Трябва само да изчакаме и да видим как ще посрещне новината и да се държим според обстоятелствата. — Бяха навлезли в участък от пътя, където шосето беше с две ленти, и той натисна газта. Известно време и двамата мълчаха. Накрая Чарли предложи: — Хайде пак да повторим какво точно ще кажем. В началото ти ще обясниш как си се запознала с Гай…

— Той вероятно знае — рече Беки.

— Ако знаеше, все щеше да попита…

— Не е задължително. Винаги е бил много потаен, особено с нас.

Репетицията продължи, докато навлязоха в покрайнините на града.