Джефри Арчър - Търговецът

Когато Чарли отново я попита за повече подробности, Беки се постара да му повтори дума по дума разговора си с адвоката, но и след това двамата си останаха в неведение.

— След малко ще разберем — рече Чарли, когато отбиха от шосе номер десет и навлязоха в Уайтчапъл, откъдето щяха да отидат в Сити.

Обземаше го радостна тръпка всеки път щом видеше множеството сергии с наредените по тях пъстри стоки и чуеше възгласите на търговците и възмутителните им твърдения:

— Не ви го давам за…

Най-неочаквано спря, угаси двигателя и се взря през прозореца.

— Защо не продължаваш? — учуди се Беки. — Нямаме много време.

Чарли посочи младежкия клуб на Уайтчапъл, който изглеждаше още по-западнал и порутен.

— Виждал си го, Чарли, хиляди пъти. И знаеш, че не бива да закъсняваме, господин Бейвърсток ще дойде всеки момент.

Мъжът извади бележника си и започна да отвива капачката на писалката.

— Какво си намислил пак?

— Кога, Беки, ще се научиш да си по-наблюдателна? — възкликна Чарли и си записа набързо телефонния номер на посредническата фирма, сложила табелата „Продава се“.

— Нали не смяташ да отваряш втори универсален магазин „Тръмпър“ в Уайтчапъл?

— Не, затова пък смятам да разбера защо ми затварят младежкия клуб — уточни мъжът й.

Прибра писалката във вътрешния си джоб и отново подкара.

Когато се прибраха на Итън Скуеър номер седемнайсет, до посещението на господин Бейвърсток оставаше към половин час, а те знаеха, че адвокатът не закъснява никога.

Беки хукна да бърше праха по масите и да оправя възглавниците по канапетата и фотьойлите в дневната.

— Чисто е — опита се да я спре Чарли. — Стига си се притеснявала. Пък и за какво сме взели домашна помощница?

— Да де, но днес е неделя вечер — напомни му Беки.

Продължи да реди предмети, които не бе докосвала от месеци, и накрая запали огъня в камината.

Точно в седем на входната врата се позвъни и Чарли стана да посрещне госта.

— Добър вечер, сър Чарлс — поздрави господин Бейвърсток и си свали шапката.

„А, да — помисли си домакинът, — все пак има още един човек, който никога не ме нарича «Чарли».“ Взе балтона, шапката и шала на посетителя и ги сложи на закачалката.

— Извинявайте, че ви безпокоя в неделя вечер — рече адвокатът, докато вървеше с голямата кожена чанта към дневната. — Но се надявам, че след като чуете новината, която имам да ви съобщавам, ще се убедите, че съм взел правилното решение.

— Не се и съмнявам. И двамата, разбира се, чакаме с нетърпение да разберем защо ни потърсихте. Нека обаче първо ви предложа нещо за пиене. Уиски?

— Не, благодаря — рече господин Бейвърсток. — Но едно сухо шери няма да откажа.

Беки му наля шери „Тио Пепе“, а на мъжа си уиски, после седна пред камината, при двамата мъже, и зачака да чуе защо адвокатът е поискал тази необичайна среща.

— Никак не ми е лесно, сър Чарлс.

Домакинът кимна.

— Влизам ви в положението. Не се безпокойте.

— Може ли първо да потвърдите, че не сте разкрили пред сина си подробностите около завещанието на сър Реймънд?

— Не сме му казали нищо. Това притеснение ни бе спестено, първо, защото Даниъл ни съобщи, че се е сгодил, и после от ненадейното ви обаждане.

— О, каква добра новина! — възкликна гостът. — За чаровната госпожица Рос, нали? На всяка цена да ги поздравите от мое име.

— Значи сте знаели? — учуди се Беки.

— О, да — потвърди господин Бейвърсток. — Беше очевидно за всички.

— За всички освен за нас — вметна Чарли.

Господин Бейвърсток си позволи суха усмивка, после извади от кожената чанта някаква папка.

— Няма да протакам — допълни гостът. — Тия дни разговарях с адвокатите на другата страна и разбрах, че преди известно време Даниъл е посетил госпожа Трентам в дома й на Честър Скуеър.

Чарли и Беки не успяха да прикрият изумлението си.

— Така си и знаех — рече Бейвърсток. — Подобно на мен, и вие не сте били в течение, че се е състояла такава среща.

— Но как е възможно да е ходил при нея, при положение че… — възкликна Чарли.

— Едва ли някога ще научим, сър Чарлс. Знам обаче, че по време на тази среща Даниъл се е споразумял с госпожа Трентам.

— За какво? — попита Чарли.

Възрастният адвокат извади от папката пред себе си поредния лист хартия и прочете думите, написани собственоръчно от госпожа Трентам:

— „В замяна на това, че госпожа Трентам ще изтегли възраженията си срещу молбата за строежа на кулите «Тръмпър» и освен това няма да възстановява разрушените жилищни сгради на Челси Терас, Даниъл Тръмпър се отказва от правото си да наследи сега или в бъдеще състоянието на Хардкасъл.“ По онова време Даниъл, разбира се, не е и подозирал, че сър Реймънд е завещал почти всичко на него.