Джефри Арчър - Търговецът

Следващия вторник, за когато бе насрочено заседанието, отсъстваше единствен Саймън Матюс — наложи му се да замине за Женева, където се провеждаше търг на скъпоценни камъни, но Чарли го увери, че присъствието му няма да е от решаващо значение. След като господин Бейвърсток обясни на членовете последиците от предложението на госпожа Трентам, всички около заседателната маса заговориха в един глас.

Чарли възстанови някакво подобие на ред и каза:

— Искам още от самото начало да е ясно какво мисля по въпроса. Категорично съм против това предложение. Не вярвам на тази жена и никога не съм й вярвал. И не само това, смятам, че целта й в крайна сметка е да навреди на акционерното дружество.

— Но след като, господин председателю, е решила да продаде парцела на Челси Терас на онзи, който й предложи най-висока цена — възрази Пол Мерик, — с получените пари тя със сигурност би могла да закупи, когато пожелае, десет на сто от акциите на дружеството. Имаме ли някакъв избор?

— Да, имаме — не желая да търпим в управителния съвет нейния син — натърти Чарли. — Не забравяйте, че едно от условията на госпожата е да му предложим място в съвета.

— Но ако той притежава десет на сто от дружеството — рече Мерик, — а доколкото знаем, може би ще се сдобие и с повече, просто е наш дълг да го приемем като член на съвета.

— Не е задължително — изтъкна Чарли. — Особено ако сме убедени, че иска да участва в съвета единствено за да превземе отвътре дружеството. Последното, което ни трябва, е човек, който е враждебно настроен към нас.

— Последното, което ни трябва, е да се охарчваме излишно за някаква си дупка в земята.

Известно време всички мълчаха — осмисляха двете противоположни становища.

— Нека видим какви ще бъдат последиците, ако отхвърлим условията на госпожа Трентам и започнем да наддаваме на свободния пазар за парцела — намеси се и Тим Нюман. — Това, сър Чарлс, едва ли е най-евтиният подход, защото ви уверявам, че „Сиърс“, „Бутс“, „Фрейзър“ и „Джон Луис“ — да не изреждам всичките — само чакат да отворят нови магазини точно насред „Тръмпър“.

— И така, в крайна сметка вероятно ще се окаже, че ще ни излезе по-скъпо, ако отхвърлим предложението на госпожата, каквото и да е личното ви отношение към нея, господин председателю — отсече Мерик. — А и разполагам и с други сведения, които в светлината на това обсъждане съветът сигурно ще сметне за уместни.

— И какви са тези сведения? — попита Чарли и застана нащрек.

— На колегите ми от управителния съвет вероятно ще им бъде интересно да научат — подхвана доста високопарно Мерик, — че Найджъл Трентам току-що се е разделил с „Киткат и Ейкън“, иначе казано, бил е уволнен. Както личи, в тези тежки времена не се е оказал на висотата на задълженията си. Ето защо поне според личното ми мнение присъствието му в тази зала надали ще ни притесни особено сега или в бъдеще.

— Въпреки това той пак ще уведомява майка си за всяка стъпка, която предприемаме — напомни Чарли.

— Тя сто на сто се вълнува много дали се купуват женските кюлоти на третия етаж — подметна Мерик. — Да не говорим пък за главоболията, които миналия месец си имахме със спуканата тръба в мъжката тоалетна. Да, господин председателю, ще бъде неразумно, дори безотговорно да отхвърлим такова предложение.

— А какво ще правите, господин председателю, с празния парцел, ако „Тръмпър“ изведнъж се сдобие със земята на госпожа Трентам? — попита Дафни и за миг извади от равновесие всички.

— Ще се разширим — отвърна Чарли. — И без това вече се пръскаме по шевовете. Този парцел означава най-малко четири хиляди и петстотин допълнителни квадратни метра търговска площ. Стига да успея да го купя, това ще ми развърже ръцете да открия още двайсет щанда.

— А колко ще ни струва подобен строеж?

— Много пари — намеси се Пол Мерик, — с които надали ще разполагаме, ако се наложи да се охарчваме излишно за пустеещия парцел.

— Нужно ли е да ви напомням, че тази година е особено успешна за нас? — тупна по масата Чарли.

— Така е, господин председателю. Ала нека аз пък ви напомня, че навремето заявихте същото, а пет години по-късно бяхте пред фалит.

— Да, но само защото се очакваше да избухне война — настоя Чарли.

— Е, този път може да се разорите и без война — подметна ехидно Мерик.

Двамата се вторачиха един в друг, безсилни да прикрият взаимната омраза.

— Не, наш дълг е най-вече да отстояваме интересите на акционерите — продължи Мерик и огледа един по един събралите се около заседателната маса. — Ако те научат, че сме платили неразумно много за този парцел само защото… как ли да се изразя по-меко… само заради личната вражда между купувача и продавача, на следващото общо събрание няма да ни се размине току-така — нищо чудно, господин председателю, да ви поискат и оставката.