Джефри Арчър - Търговецът

— Ето защо госпожа Трентам е отстъпила, без да се съпротивлява! — възкликна накрая Чарли.

— Очевидно да.

— И Даниъл го е направил, без да ни каже — завайка се Беки, докато мъжът й четеше отново документа.

— Както личи, да, лейди Тръмпър.

— Споразумението има ли юридическа стойност? — беше първото, което Чарли попита, след като прочете страницата, написана с почерка на госпожа Трентам.

— Опасявам се, че да, сър Чарлс.

— Но при положение че Даниъл не е знаел какво точно съдържа завещанието?…

— Това е договор, сключен между двама души. Съдът ще постанови, че щом госпожа Трентам е изпълнила своята част от задължението, Даниъл също би трябвало да се откаже от претенциите си към наследството на Хардкасъл.

— А ако е подписал споразумението, защото е бил принуден?

— Кой, сър Чарлс, ще повярва, че една старица, прехвърлила седемдесетте, е успяла да принуди младеж на двайсет и шест години?

— Но защо изобщо са се срещали?

— Нямам представа — отвърна господин Бейвърсток. — Както личи, тя не е споделила дори с адвокатите си при какви точно обстоятелства са се видели. Но вие със сигурност сте наясно защо сметнах, че сега не му е времето да повдигате пред Даниъл въпроса за завещанието на сър Реймънд.

— Взели сте правилното решение — увери го домакинът.

— Никога повече не бива да говорим за това — пророни едва ли не през шепот Беки.

— Но защо? — учуди се мъжът й и я прегърна през раменете.

— Защото не искам Даниъл да се самообвинява, докато е жив, че е предал прадядо си, при положение че е подписал споразумението единствено за да помогне на нас — промълви през сълзи Беки.

— Сигурно не е зле да си поговоря с него насаме, по мъжки.

— Само да си посмял, Чарли, да отваряш пред сина ми дума за Гай Трентам! Забранявам ти.

Той свали ръка от раменете й и я погледна като дете, което са нахокали безпричинно.

— Доволна съм, че именно вие ни съобщихте неприятната новина — обърна се Беки към адвоката. — Винаги сте били много мил с нас.

— Благодаря ви, лейди Тръмпър, но се опасявам, че имам още лоши новини.

Беки стисна ръката на мъжа си.

— Трябва да ви уведомя, че този път госпожа Трентам не се е задоволила да нанесе само един удар.

— Какво още може да ни причини! — възкликна Чарли.

— Както личи, е решила да се раздели с парцела на Челси Терас.

— Направо не мога да повярвам — рече Беки.

— Защо пък да не вярваш — вметна мъжът й. — Но на каква цена?

— Точно там е проблемът — натърти господин Бейвърсток, след което се наведе и извади от старата кожена чанта втора папка.

Чарли и Беки се спогледаха бързо.

— Госпожа Трентам ви предлага парцела на Челси Терас в замяна на десет на сто от акциите в „Тръмпър“. — Известно време Бейвърсток мълча. — И на място в управителния съвет, което да заеме синът й Найджъл.

— И дума да не става! — отсече домакинът.

— Ако отхвърлите предложението й — продължи адвокатът, — тя възнамерява да продаде парцела по пазарни цени — на онзи, който й брои най-много… който и да е той.

— Така да бъде — рече Чарли. — Накрая пак ние ще купим земята.

— Подозирам, че на много по-висока цена, отколкото струват десетте процента във фирмата — отбеляза Беки.

— След всичко, което тази жена ни причини, съм готов да й платя и повече.

— Освен това — допълни господин Бейвърсток, — госпожа Трентам настоява управителният съвет да се запознае на следващото си заседание с предложението й и да го гласува.

— Но тя няма право да иска подобно нещо! — възмути се Чарли.

— Ако не изпълните желанието й — поясни адвокатът, — госпожа Трентам възнамерява да разпрати предложението до всички акционери, а после да свика извънредно общо събрание, където лично да ги запознае със случая и да подложи въпроса на гласуване.

— В състояние ли е да го направи? — попита Чарли, за пръв път притеснен.

— Доколкото я познавам, не би хвърляла толкова дръзко ръкавицата, ако предварително не се е посъветвала с юристи.

— Имам чувството, че винаги ни изпреварва с един ход — тросна се ядосана Беки.

В гласа на Чарли също се долавяше тревога.

— Няма да й се налага да го прави, ако синът й е в управителния съвет. Той ще й докладва след всяко заседание.

— Както е тръгнало, май ще се ще наложи да приемем исканията й — въздъхна Беки.

— Съгласен съм с преценката ви, лейди Тръмпър — подкрепи я господин Бейвърсток. — Въпреки това реших, че е редно да ви предупредя за намеренията на госпожа Трентам, защото волю-неволю ще бъда длъжен на следващото заседание на управителния съвет да запозная с тях и членовете му.