Джефри Арчър - Търговецът

Чарли подмина парка при колеж „Куинс“ и заобиколи неколцина студенти, слезли на платното. Накрая излезе при колежа „Тринити“. Спря на паркинга и те с Беки изкачиха изтърканото каменно стълбище, докато спряха пред вратата с табелка „Доктор Даниъл Тръмпър“. Беки винаги се развеселяваше при спомена как е научила, че синът й е станал доктор, едва след като някой се бе обърнал към него с титлата.

Чарли хвана жена си за ръката.

— Не се притеснявай, Беки — успокои я той. — Ще видиш, всичко ще бъде наред.

Стисна пръстите й и почука решително.

— Влез! — чу се силният глас на Даниъл.

След миг той отвори рязко тежката дъбова врата, за да ги посрещне. Прегърна майка си, после ги покани в разхвърляния тесен кабинет — чаят вече ги чакаше на масата в средата.

Чарли и Беки се разположиха на две от големите продънени кожени кресла, предоставени от колежа. Нищо чудно и предишните шестима обитатели на жилището да бяха седели на тях. Покрай това Беки се сети за креслото, което навремето беше изнесла от жилището на Чарли на Уайтчапъл Роуд и беше продала за един шилинг.

Даниъл им наля чай и се зае да препича на огъня в камината виенски кифли. Известно време всички мълчаха, а Беки се запита откъде ли синът й си е купил такъв модерен кашмирен пуловер.

— Добре ли пътувахте? — попита накрая младежът.

— Общо взето, да — отвърна Чарли.

— Как е новата кола?

— Ядва се.

— А как вървят нещата в „Тръмпър“?

— Можеше да е и по-зле.

— Много си словоохотлив, татко, няма що. Наскоро се освободи място за преподавател по английски, защо не вземеш да кандидатстваш?

— Извинявай, Даниъл — намеси се майка му. — В момента баща ти има да мисли за куп неща, не на последно място за онова, за което сме дошли да говорим с теб.

— Много подходящо време сте избрали — отбеляза Даниъл и обърна кифлата — да се препече и от другата страна.

— Защо? — попита Чарли.

— Защото, както ви предупредих, и аз искам да обсъдя с вас нещо доста важно. Е, кой е пръв?

— Нека чуем твоята новина — побърза да подкани Беки.

— Не, според мен е по-разумно да започнем ние — възрази Чарли.

— Нямам нищо против. — Даниъл пусна кифлата върху чинията на майка си. — Масло, сладко и мед — добави той и посочи трите чинийки върху масата пред нея.

— Благодаря ти, моето момче — каза Беки.

— Хайде, татко, изплюй камъчето. Вече не издържам на напрежението.

Младежът обърна и втората кифла.

— Е, моята новина е свързана с нещо, което трябваше да ти кажем преди доста години, и щяхме да го направим, ако…

— Ти, татко, искаш ли кифла?

— Благодаря — отговори Чарли, без да поглежда кифлата, която Даниъл сложи в чинията му и над която се вдигаше пара. — Ако не ни попречиха обстоятелствата и някои събития.

Даниъл забучи на дългата вилица трета кифла.

— Яж, мамо — подкани той. — Кифлата ще изстине. Вече ти препичам друга.

— Не съм гладна — призна си Беки.

— Та както ти обясних — продължи Чарли, — възникна проблем с едно голямо наследство, което рано или късно…

Точно тогава на вратата се почука. Беки погледна отчаяна мъжа си — надяваше се да не ги прекъснат за дълго. Точно сега не им трябваше някой студент от началните курсове, дошъл при преподавателя си със своите нерешими проблеми. Даниъл стана от кожения фотьойл и отиде да отвори.

— Влизай, скъпа — чуха го да казва, а когато гостенката дойде при тях, Чарли се изправи.

— Радвам се да те видя, Кати — възкликна той. — Нямах представа, че днес и ти ще бъдеш в Кеймбридж.

— Съвсем в стила на Даниъл — отвърна Кати. — Настоявах да ви предупредим, но той не искаше и да чуе.

Младата жена се усмихна притеснено на Беки. Тя ги погледна, както седяха един до друг — нещо я жегна.

— Налей си чай, скъпа — подкани Даниъл. — Идваш точно навреме, виенската кифла ще стане ей сега. Пък и моментът е много вълнуващ. Татко тъкмо се канеше да ме посвети в тайната какво ще ми завещае. Я да видим — какво ще получа, империята „Тръмпър“ или ще се задоволя само с абонаментна карта за мачовете на „Уест Хам“?

— Извинявайте — понечи да стане Кати.

— Седи си, седи си — спря я Чарли и й махна с ръка. — Не е толкова важно. Новината може да почака.

— Парят, внимавай — предупреди Даниъл и сложи една от кифлите в чинията на Кати. — Щом наследството ми е чак толкова маловажно, нека аз пръв ви кажа моята новина. Фанфари, моля! Завеса! — Даниъл вдигна вилицата така, сякаш е диригентска палка. — Ние с Кати се сгодихме и скоро ще се женим.