Джефри Арчър - Търговецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джефри Арчър - Търговецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2003, ISBN: 2003, Издательство: Бард, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Търговецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Търговецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Всичко започва с една обикновена улична сергия в беден квартал. Най-ранният спомен на знаменития Чарли Тръмпър са възгласите, с които дядо му хвали стоката си. Когато старецът умира, Чарли поема по неговите стъпки и упорито мечтае да притежава магазин, където да се продава всичко: „Най-голямата сергия на света“.
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.

Търговецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Търговецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Всеки път, когато получавах похвала или порицание — а откакто тръгнах на училище, ме порицаваха все по-рядко — трябваше да се явя в кабинета на госпожица Бенсън, където тя казваше пет-шест насърчителни или укорни думи, а после описваше върху лист хартия какво точно се е случило и го пъхаше в папка, която прибираше в кантонерката точно зад писалището й. Докато изпълняваше този ритуал, аз я наблюдавах много внимателно. Директорката първо вадеше от горното ляво чекмедже на писалището ключ, сетне отиваше при кантонерката, издърпваше папката от редичката, обозначена с буквите „ОПР“, прибираше в нея листчето с похвалата или порицанието, заключваше кантонерката и връщаше ключа в чекмеджето. Никога не се отклоняваше от тази последователност.

Друго непоклатимо нещо в живота на госпожица Бенсън беше годишната й отпуска, когато тя ходеше на гости у роднините си в Аделаида. Това се случваше всяка година през септември и този път аз го очаквах така, както други чакат ваканцията.

След като избухна войната, се притесних, че директорката ще вземе да промени строго установения в живота й ред — все пак ни предупредиха, че ще се наложи всички да правим жертви.

Но госпожица Бенсън очевидно нямаше намерение да прави жертви и онова лято, въпреки ограниченията в пътуването и недостига на средства, потегли към Аделаида точно в същия ден, както винаги дотогава. Изчаках да минат пет дни, откакто таксито я откара на гарата, и реших, че сега вече е безопасно да осъществя безобидния си набег.

На шестата нощ не мигнах чак до един часа — лежах като препарирана, докато не се уверих, че останалите шестнайсет момичета в спалното помещение са потънали в непробуден сън. Едва тогава станах от леглото, взех от шкафчето на момичето до мен джобно фенерче и се отправих през площадката към стълбището. Ако случайно ме спипаха, вече си бях измислила оправдание — щях да кажа, че ми е прилошало, и тъй като през дванайсетте години, откакто бях в сиропиталище „Света Хилда“, почти не бях стъпвала в лечебницата, бях убедена, че ще ми повярват. Заслизах предпазливо по стълбите, без да се налага да включвам фенерчето: откакто госпожица Бенсън беше потеглила за Аделаида, всяка сутрин бях тренирала и бях изминавала пътя със затворени очи. Щом стигнах кабинета на директорката, отворих вратата и се шмугнах вътре — чак тогава включих и фенерчето. Отидох на пръсти при писалището на госпожица Бенсън и издърпах внимателно горното ляво чекмедже. Виж, не бях подготвена, че ще намеря вътре двайсетина различни ключа — някои бяха навързани на връзки, други лежаха отделно, но не бяха надписани. Помъчих се да си спомня формата и големината на ключа, с който госпожица Бенсън отключва кантонерката, но така и не се сетих как изглежда, затова, направлявана единствено от джобното фенерче, няколко пъти изминах разстоянието от писалището до кантонерката и обратно, докато открия ключа, завъртял се на сто и осемдесет градуса.

Издърпах възможно най-бавно горното чекмедже, ала пантите пак изскърцаха гръмовно. Спрях и, затаила дъх, нададох ухо дали някъде в сградата се чува движение. Дори надзърнах под вратата, за да се убедя, че не са включили внезапно осветлението. След като се уверих, че не съм събудила никого, се заех да прехвърлям папките в чекмеджето на кантонерката, отбелязано с буквите „ОПР“: Робъртс, Рос, Роуз… Издърпах тежката папка с моето име и я оставих върху писалището на директорката. Седнах на стола й и като си светех с фенерчето, захванах да преглеждам внимателно страниците една по една. Бях на шестнайсет години, в сиропиталище „Света Хилда“ бях от дванайсет години и затова папката беше доста дебела. Беше ми напомнено за всички бели, които някога съм вършила, включително и това, че навремето съм подмокряла леглото, а също похвалите за рисунките ми, особено за един от акварелите, който още висеше в столовата. Но колкото и да прехвърлях листовете в папката, така и не открих нищо за времето, преди да навърша три годинки. Запитах се дали това не е някакво правило, важащо за всички в сиропиталището. Надзърнах набързо в папката на Джени Роуз. За свой ужас се натъкнах на името и на баща й (Тед, починал), и на майка й (Сюзан). Беше прикачена и бележка, в която се казваше, че госпожа Роуз имала още три деца и след смъртта на съпруга си, починал от сърце, не можела да се грижи и за четвърто.

Заключих кантонерката, върнах ключа в горното ляво чекмедже на писалището на госпожица Бенсън, угасих фенерчето, излязох от кабинета и се качих бързо по стълбището в спалното помещение. Сложих фенерчето, откъдето го бях взела, и си легнах. Недоумявах какво ли още да направя, за да се помъча да разбера кои са майка ми и баща ми и откъде съм дошла.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Търговецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Търговецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джефри Арчър
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Арчър
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Арчър
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Арчър
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Арчър
Джефри Арчър - Каин и Авел
Джефри Арчър
Отзывы о книге «Търговецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Търговецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x