Джефри Арчър - Търговецът

— Здравейте, госпожо Рексол — поздрави я Чарли, докато тя слагаше пред него яйцето по шотландски и салатата. — Радвам се да ви видя! Защо не дойдете да се почерпим с мъжа ви?

— Защо наистина да не го полеем! — възкликна Сид Рексол. — Имай грижата, Хилда! — рече той, после се надвеси съзаклятнически над тезгяха. — Да знаеш някой, който иска да купи магазините на задругата и кръчмата?

— Не бих казал — отвърна Чарли. — Ако не ме лъже паметта, Сид, искаше за „Мускетарят“ луди пари, а днес какво е пивницата — развалина! Да не говорим пък за магазините на задругата.

— Поисках ти шест хиляди лири стерлинги, мисля, че се разбрахме за толкова, но Арнолд каза, че вече не си проявявал интерес — напомни Сид точно когато жена му сложи пред тях на тезгяха още две халби и отиде да обслужи друг клиент.

— Така ли ти каза? — престори се на учуден Чарли.

— Ами да — потвърди кръчмарят. — Приех предложението ти за шест хиляди, дори ти пратих подписан договор — да го одобриш, но Арнолд ми върна книжата.

— Направо не мога да повярвам — затюхка се Чарли. — А ти бях обещал. Защо не се свърза направо с мен?

— Напоследък не е никак лесно да те открие човек — натърти Рексол. — Все пак вече си важна клечка, недостъпен си за такива като мен.

— Арнолд не е трябвало да ти връща книжата — бе категоричен Чарли. — Очевидно не е оценил колко много държа на старото ни приятелство. Извинявай, Сид, и помни — за теб винаги съм достъпен. Случайно да пазиш договора?

— Пазя го, разбира се, оставаше да не го пазя! — оживи се Рексол. — И от него ще се убедиш, че казвам истината.

Кръчмарят хукна нанякъде и остави Чарли да си пие на спокойствие бирата и да опитва яйцето по шотландски. След няколко минути се върна, сложи документите върху тезгяха и плесна с длан по тях:

— Ето, Чарли, сам виж.

Другият мъж зачете договора, който Арнолд му беше показал преди година и половина. Вече беше подписан със „Сидни Рексол“, а след думите „на вниманието на…“ бе посочена сумата от шест хиляди лири стерлинги.

— Трябваше само да се добавят датата и твоят подпис — взе да обяснява кръчмарят. — Познаваме се от толкова години, Чарли, не очаквах да постъпиш така.

— Както сам знаеш, Сид, кажа ли нещо, не се отмятам. Съжалявам, но изпълнителният ми директор очевидно не е знаел какво сме се разбрали.

Извади от джоба си портфейла, взе от него чековата книжка, написа на горния ред „Сид Рексол“, а отдолу „шест хиляди лири стерлинги“, после се подписа със замах.

— Мъж на място си, Чарли, винаги съм го твърдял. Нали, Хилда?

Госпожа Рексол закима радостно, а Чарли се усмихна, взе договора, прибра книжата в куфарчето и се ръкува с кръчмаря и жена му.

— Казвай колко ти дължа? — попита, след като пресуши и последната капка бира в халбата.

— Аз черпя — отвърна Рексол.

— Ама как така, Сид…

— Настоявам! То оставаше един стар приятел да си плаща в моята пивница! Казах ти вече, аз черпя, Чарли — повтори той точно когато телефонът иззвъня и Хилда Рексол отиде да вдигне.

— Е, време е да тръгвам — рече гостът. — Не искам да закъснявам за конференцията, а и довечера ми предстои да държа поредната реч. Радвам се, Сид, че свършихме работа.

Вече бе отишъл при вратата, когато госпожа Рексол дохвърча при тезгяха.

— Търси те някаква жена, Сид. Обажда се отдалеч. Представи се като госпожа Трентам.

Месеците минаваха и Чарли се справяше все по-добре и по-добре с възложената му задача. Никой директор на пристанище не беше сигурен кога точно той ще нахълта като фурия в кабинета му, никой доставчик не се изненадваше, ако Чарли му поискаше за проверка фактурите, а председателят на Националния съюз на земеделците мъркаше доволно всеки път, когато чуеше името му.

Така и не се наложи да се обажда на министър-председателя, затова пък Чърчил го потърси веднъж. Беше четири и половина сутринта, когато телефонът върху писалището на Чарли иззвъня.

— Добро утро — поздрави той.

— Тръмпър ли е?

— Да, кой се обажда?

— Чърчил.

— Добро утро, господин министър-председателю. Какво обичате?

— Нищо. Само проверявам дали е вярно това, дето го разправят за теб. Между другото, благодаря ти.

После затвори.

От време на време Чарли дори успяваше да обядва с Даниъл. Сега момчето бе прикрепено към Министерството на войната, но не обелваше и дума с какво точно се занимава. След като го повишиха капитан, единственото притеснение на Чарли бе как ще реагира майка му, ако го зърне в униформа.