Джефри Арчър - Търговецът

В края на месеца, когато се отби да се види с Том Арнолд, той му съобщи, че господин Хадлоу се е пенсионирал и сега директор на банката е някой си Пол Мерик, който не бил толкова отзивчив.

— Разправя, че дълговете ни са достигнали неприемливи равнища и вероятно било време да предприемем нещо — обясни Том.

— Виж го ти него! — възкликна Чарли. — В такъв случай явно ще се наложи да го посетя и да му кажа някоя и друга истина.

Макар че сега „Тръмпър“ притежаваше всички магазини по Челси Терас без книжарницата, Чарли все още бе изправен пред проблема с госпожа Трентам и с разрушените по време на бомбардировките жилищни сгради, да не говорим пък за допълнителните притеснения с хер Хитлер и неприключилата война: той бе склонен да ги вписва в една и съща графа и почти винаги именно в тази последователност.

В края на 1942 година, след победата на Осма армия при ел-Аламейн, войната с хер Хитлер направи стъпка в правилната посока. Чарли бе убеден: Чърчил е бил прав, когато е оповестил, че вълната се е обърнала. Войските на съюзниците навлязоха първо в Африка, сетне в Италия, Франция и накрая в Германия.

По това време обаче вече господин Мерик, а не Чарли настоя да се срещнат.

Когато влезе за пръв път в кабинета на новия директор, Чарли бе изумен колко млад е наследникът на господин Хадлоу. Трябваше да мине известно време и докато свикне, че не е задължително директорът на банка да носи жилетка и черна вратовръзка. Пол Мерик бе малко по-висок от Чарли и точно толкова широк, ако не броим усмивката. Чарли бързо установи, че господи Мерик не си пада по любезностите.

— Знаете ли, господин Тръмпър, че сте на червено с близо четирийсет и седем хиляди лири стерлинги и сегашните ви приходи не покриват дори…

— Да де, но имуществото на фирмата струва четири-пет пъти повече.

— Само ако намерите кой да го купи.

— Но аз не го продавам.

— Не е изключено и да нямате друг избор, господин Тръмпър, ако банката реши да си поиска парите.

— Тогава просто ще сменя банките — отсече Чарли.

— Очевидно не сте имали време да прочетете протокола от последното заседание на своя управителен съвет — тогава изпълнителният директор на вашето дружество — господин Арнолд, е докладвал, че през последния месец е посетил шест банки, но никоя не е проявила и най-малък интерес да поеме сметките на „Тръмпър“.

Мерик изчака клиентът да каже нещо, но тъй като Чарли продължаваше да мълчи, добави:

— Пак на същото заседание господин Краудър е обяснил на управителния съвет, че сега имате големи затруднения, защото от трийсетте години насам цените на недвижимите имоти никога не са били толкова ниски.

— Да, но след като войната свърши, те отново ще скочат за един ден.

— Може би, дотогава обаче може да минат години и вие отдавна да сте обявили фалит…

— Мен ако питате, войната ще свърши най-много до дванайсет месеца.

— Особено ако и занапред подписвате чекове за шест хиляди лири стерлинги, с които да купувате магазини, струващи два пъти по-евтино.

— Но ако не бях…

— Сигурно нямаше да бъдете в такова тежко положение.

Известно време Чарли мълча.

— И какво очаквате от мен? — попита той накрая.

— Настоявам да гарантирате заемите, които сте теглили от банката, с всичките имоти и наличната стока на фирмата. Вече съм съставил необходимите документи. — Мерик обърна към него листа хартия, оставен насред писалището. — Ако решите да подпишете — допълни той и посочи точките в долния край на листа, от двете страни на които имаше кръстчета, драснати с молив, — съм готов да удължа срока на плащане на заема с още дванайсет месеца.

— А ако откажа?

— Ако откажете, няма да имам друг избор, освен до двайсет и осем дни да ви обявя в неплатежоспособност.

Чарли се вгледа в книжата и видя, че Беки вече се е подписала на горния ред. Известно време двамата мъже мълчаха — Чарли умуваше какво да предприеме. После, без да казва нищо, извади писалката, драсна между двете кръстчета подписа си, обърна документа към банкера и излезе мълком от кабинета.

На седми май 1945 година в Реймс генерал Йодъл подписа капитулацията на Германия, която генерал Бидъл Смит прие от името на съюзниците.

Чарли тъкмо се готвеше да се включи в празненствата по случай победата на Трафалгарския площад, когато Беки му напомни, че са на червено вече с близо шейсет хиляди лири стерлинги и Мерик отново се е заканил да ги обяви в несъстоятелност.

— Гарантирал съм заема с всичките ни имоти и с наличните стоки. Какво още очаква от мен? — тросна се Чарли.