Джефри Арчър - Търговецът

Чарли се засмя точно когато Дафни затвори.

— С какво мога да бъда полезен? — попита Селуин.

— Намери ми днешния брой на „Таймс“.

Когато младежът се върна с вестника, Чарли разлисти припряно страниците, докато откри некролозите: адмирал сър Алегзандър Декстър, командващ, проявил през Първата световна война завидни тактически умения, Дж. Т. Макфърсън, въздухоплавател и писател, и сър Реймънд Хардкасъл, индустриалец…

Чарли прегледа набързо подробностите от биографията на сър Реймънд: роден и завършил образованието си в Йоркшир, в началото на века наложил инженерното дружество на баща си, превърнало се през двайсетте години в едно от най-могъщите промишлени предприятия в Северна Англия. През 1938 година Хардкасъл продал за седемстотин и осемдесет хиляди лири стерлинги дяла си на „Джон Браун и сие“. Но Дафни се оказа права — само последният ред от некролога наистина имаше някакво отношение към Чарли.

Сър Реймънд, чиято съпруга е починала през 1914 г., има две дъщери, госпожица Ейми Хардкасъл и госпожа Трентам, които ще наследят богатството му.

Чарли вдигна телефонната слушалка на апарата върху писалището и помоли да го свържат с един номер в Челси. След малко се обади Том Арнолд.

— Та къде, казваш, може да бъде намерен Рексол? — бе единственото, което Чарли го попита.

— Както ти обясних последния път, когато прояви интерес, господин председателю, сега Рексол държи пивница „Щастливият бракониер“ в някакво селце на име Хатъртън в Чешир.

Чарли благодари на изпълнителния директор и без да казва дума повече, затвори.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита делово Селуин.

— Каква ми е програмата до довечера, Артър?

— Ами още не са приключили с ряпата, после цял следобед се предвижда да присъствате на още доклади. Довечера има официален прием за участниците в конференцията, на която вие ще представлявате държавата, а утре сутринта трябва да връчите годишните награди на млекопроизводителите.

— В такъв случай се моли да се върна за приема — рече Чарли.

Изправи се и грабна балтона си.

— Да дойда ли с вас? — предложи Селуин, като се опитваше да не изостава от шефа си.

— Не, благодаря ти, Артър. Излизам по лична работа. Само ме покривай, докато се върна.

Изтича надолу по стълбите и излезе на двора. Шофьорът дремеше мирно и кротко зад волана. Чарли се метна в автомобила и затръшна вратата толкова силно, че събуди човека.

— Закарай ме в Хатъртън.

— Хатъртън ли?

— Да, Хатъртън. Излез откъм южната част на Карлайл, дотогава ще разбера къде точно отиваме.

Чарли отвори пътната карта, намери последната страница и прокара пръст по имената на селищата, започващи с „Х“. В списъка имаше пет села с името Хатъртън, за късмет само едно се намираше в Чешир. Единствената друга дума, която изрече по време на цялото пътуване, бе „по-бързо“. Повтори я няколко пъти. Минаха през Ланкастър, през Престън и Уорингтън, докато накрая, половин час преди обедната почивка, спряха пред „Щастливия бракониер“.

Когато Чарли влезе в пивницата, Сид Рексол го зяпна с отворена уста — направо не повярва на очите си.

— Яйце по шотландски 57 57 Сурово яйце, запечено в кайма. — Б.пр. и халба от най-хубавата горчива бира. И внимавай да не ме излъжеш в грамажа! — ухили се Чарли и остави куфарчето отстрани до себе си.

— Божичко, кой вятър те е довял чак тук, Тръмпър — възкликна Сид, след като се провикна през рамо: — Едно яйце по шотландски, Хилда, и ела, моля ти се, да видиш кой ни е дошъл на крака.

— Отивам на конференция на земеделците в Карлайл — обясни Чарли. — Викам си, защо да не се отбия и да не изпия една бира със стария си приятел!

— Много мило, много мило — рече Сид и сложи върху тезгяха халбата горчива бира. — Напоследък четем често за теб по вестниците и колко си допринесъл заедно с лорд Ултън за победата ни във войната. Това е то, вече си ни знаменитост!

— Министър-председателят ми възложи важна работа — потвърди Чарли. — Дано допринасям с нещо — добави той с надеждата, че думите му са прозвучали достатъчно високопарно.

— Ами магазините, Чарли? Вероятно не ти остава време за тях, кой ги движи?

— Арнолд, старае се човекът, но при тези обстоятелства се наложи да затворя пет, да не говорим пък за онези, които съм заковал с дъски. Между нас да си остане, Сид — сниши глас Чарли, — но ако в скоро време нещата не тръгнат на оправяне, и аз сигурно ще почна да търся купувач.

Жената на Рексол дохвърча с чинията с поръчката.